10 масови заблуди за астрономията (финал)

В днешната пета и последна част на поредицата ще ви запознаем с още един интересен факт свързан с Луната, както и ще ви разкрием загадката около това може ли наистина да се наблюдават космически обекти, когато е облачно.

Приятно четене!

9. Вярно ли е, че полумесецът е ярък колкото пълнолунието?

Напълно логично е да очаквате, че когато луната е наполовина осветена (в първата или последната част на цикъла си) следва да не е толкова ярка, колкото при пълнолуние.

В действителност ако Луната беше плоска като бял лист хартия или екран за прожектиране, то тогава яркостта на повърхността и би била еднаква навсякъде. Само че това не е така.

Луната е сфера и като такава, количеството отразена светлина от слънцето на единица площ намалява към терминатор, който е разделителната линия между светлите и сенчестите райони на една планета. Близко и особено по протежението на терминатора, различни планини и камъни разпръснати по територията на лунния пейзаж хвърлят безброй сенки. Това придава на Луната ефект, при който тя изглежда по-светла по краищата си и близо до тях, но по-тъмна откъм терминатора. Галерия със снимки може да намерите тук.

За разлика от това, при пълнолуние слънцето грее право надолу и практически осветява цялата лунна повърхност (с изключение близо до краищата й), така че въобще да няма сенки. Вярвате или не, но са необходими едва 2,4 дни от пълнолунието, за да може самата тя да свети наполовина по-ярко. Когато луната е в първа фаза от цикъла си, тя достига яркост от едва 9% отколкото когато е пълна. В последната фаза дори е още по-слабо осветена – 8% – заради по-голямата площ на лунните „морета“ откъм осветената част.

10. Вижда ли се с телескоп през облаци?

Разбира се, че не! Въпреки че има хора, които откровено вярват, че телескопа е в състояние да им разкрие обекти, които са замаскирани от облачна покривка. За да ви го докажа ще ви дам два примера:

През декември 1973г. бе организирана специална срещa в долната част на Манхатън, където в ранни зори се бяхa събрали любители астрономи, за да наблюдават новооткритата комета Kohoutek. Потенциалните зрители са били поканени, за да видят кометата през различни телескопи, последвана от късна закуска. Оказало се обаче, че по време на срещата времето било безнадеждно облачно, но все пак хиляди хора отишли с надеждата да се насладят на обещания оглед на кометата, въпреки неприветливото време.

След като един от астрономите обяснил на събралата се тълпа, че кометата не се вижда, попитал дали има някакви въпроси. В отговор на въпроса му някой се провикнал: „Добре ами какво правим сега?“ Астрономът просто се усмихнал и отговорил: „Време е за закуска!“

Точно една година по-късно, през декември 1974г. частично слънчево затъмнение се появило над по-голямата част от Северна Америка. В Ню Йорк, местните астрономически клубове се събрали на палубата за наблюдение на 86-я етаж на Емпайър Стейт Билдинг. Голям брой журналисти също присъствали, за да отразят подобаващо специалното събитие.

За съжаление обаче солидни сиви облаци напълно закривали всяка възможна гледка към слънцето (някои приписват тази заслуга на факта, че денят бил петък 13-ти). Един репортер от местна радиостанция, който дошъл секунди преди прогнозирания връх на затъмнението си проправил път през тълпата и попитал през кой телескоп може да погледне, за да види явлението.

Когато му било обяснено, че няма да може да види затъмнението заради облаците, той попитал с раздразнение, „Искате да ми кажете, че дойдох до тук за нищо?“

В крайна сметка облаците засенчиха слънчевото затъмнение и така репортерът остана неприятно изненадан, че и най-модерниите телескопи не могат да му осигурят добра гледка. Ако питате мен, това е най-голямото покриване след „Уотъргейт“.

Джо Рао за Space.com

Джо Рао работи като инструктор и гост лектор в Hayden Planetarium в Ню Йорк като освен това пише и текстове на астрономически теми за New York Times.