Антрополози обясниха чупливите кости

Човешките кости са станали по-леки и чупливи по време на прехода към земеделие. До настъпването на неолита скелетът на древните хора не отстъпвал по нищо на скелета на орангутана.

Този извод правят авторите на две статии, публикувани в Proceedings of the National Academy of Sciences. Изследването им е представено накратко в прессъобщение на университета в Кеймбридж.

Учените са изследвали с рентген и томограф кости, открити от археолози в Илинойс и принадлежащи на различни групи Homo sapiens, които са живели на тази територия в продължение на 7000 години – ловци и събирачи на горски плодове, а по-късно земеделци.

Според учените между племената, преминали от лов към уседнал начин на живот, има родствена връзка.

Изследователите се интересували преди всичко от порестото вещество на главата на бедрената кост, тъй като тазобедрената става понася най-високото натоварване в човешкото тяло.  Проучвали и други кости – на коляното, глезен, рамо, лакът, ръцете и ги сравнили с костите на съвременните шимпанзета и изкопаеми хуманоиди – неандерталец, питекантроп и австралопитек.

Оказало се, че плътността на порестото вещество е намаляла при прехода към уседнал живот. Особено ясно това се е отразило на костите в долната част на тялото.  Общата костна маса на ловците-събирачи на горски плодове била по-голяма средно с 20%. Уплътняването на порестото вещество се обяснява с постоянното натоварване на костите, на които странстващите ловци са били подложени, докато обикаляли териториите си в търсене на храна.

С годините костите на ловците ставали по-здрави и по-плътни и това ги предпазвало от костните заболявания на старостта.

Изследването показва, че на биологично ниво костите на първите хора са се отличавали малко от тези на другите примати. Културно-икономическото развитие обаче радикално променило човешката костна структура.

Учените правят извода, че основното средство за профилактика срещу чупливи кости и остеопороза при възрастните хора не е богатата калциева диета, а са физическите упражнения.

Човешката анатомия не поставя никакви пречки пред укрепването на костите до нивото на древния ловец или орангутана, смятат те.

През последните 50-100 години наблюдаваме уседнал живот, твърде уседнал. Седим зад волана или зад бюрото – не за това ни е готвила еволюцията,  коментира един от авторите на изследването Колин Шоу.