Археолози: Първото неолитно селище на азиатските нашественици е било в Слатина

На брега на Слатинска река около 6 хиляди години пр.н.е. е възникнало селището на първите земеделци и скотовъдци, които идват от средна Азия и заселват Югоизточната част на Балканите. Това каза в интервю за „Фокус” археологът от Националния Археологически институт с музей към БАН и отговарящ за разкопките на неолитното селище в столичния квартал „Слатина” проф. Васил Николов.

„По време на разкопките за тази година проучвахме останки от постройки в селището. Неолитното селище е било много голямо – около 80 декара, но беше разрушено през 70-те години при строителството на спортния комплекс „Червено знаме”, после с трамвайна линия 20, други строежи, сега са останали около 8 декара”, посочи проф. Николов.

Той обясни, че къщите в селището са били строени от масивен плет и забити в земята тънки дъбови стълбове, изплетени с лескови или върбови пръчки и намазани дебело от двете страни с глина, правен е и таван, двускатен покрив с дървена конструкция, който е бил покрит със слама или с тръстика. „Всички постройки са били много масивни и вътре в тях хората са имали всичко, с изключение на животните, които са били държани извън селището. Основната им храна - житото, от което са правели и хляб, и каши, е била съхранявана вътре, в помещенията, в които са живеели”, каза проф. Николов.

„Къщата, която започнахме да проучваме преди седмици, лежи най-долу в основата на селището и принадлежи към първите къщи на това място, на най-ранните земеделци и скотовъдци. Тя е с две помещения, като във всяко от помещенията има много зърнохранилища, в едното, по-голямото помещение има най-малко 10 зърнохранилища. Една част от него не сме проучили и остава неразкопан терен. А в другото помещение, което е по-малко има пет или шест зърнохранилища. В двете помещения има по една куполна пещ, това са пещи, които познаваме и от традиционната култура, изградени са от глина”, заяви проф. Николов.

Той обясни,че хората, които са живеели по времето на Неолита, не са познавали металите, работили са само с дърво, глина, камък, кремък, кост и рог и дървени сечива, оръдия.

„Това са материалите, с които са разполагали, но това не означава, че материалната им култура е бедна. Напротив, точно с тези материали и в съгласие с природата те са постигали наистина невероятен ефект. Във второто помещение на къщата също има такава куполна пещ със зърнохранилища. До пещта има каменна мелница, която се състои от два камъка. Като долният е по-голям, горният е по-малък и по този начин са смилали житото, за да произвеждат хляб или каши или всичко, което са готвили жито и с месо от домашните животни. В единия ъгъл на голямото помещение открихме следи от лежанката, от дървеното легло, от одъра, на който е спяло семейството.

Съдейки, по големината на останките семейството е било двоично - на мъж, жена и примерно пет деца, които са можели да се съберат на този одър в голямото помещение. За малкото помещение, предполагам, че са живели предишното поколение-по-възрастните. Може би и заради това там зърнохранилищата са по-малко и с по-малко обем. Керамичните съдове и в двете помещения са доста. Става дума за една къща с две помещения, в едно, от които живее по-младото семейство, което е във възпроизводствена възраст и по-старото семейство от мъж и жена, които са живеели в по-малкото помещение от къщата. Те са имали всичко необходимо и материалната им култура е била богата”, заяви още проф. Николов.