Британски учени сравниха нещастието в литературата с индекса на мизерията

Британски учени измериха „литературният” индекс за нещастие и го сравниха с прочутия „Индекс на мизерията” на американския икономист Артър Оукън. Между двата индекса има силна връзка, гласи основният извод от проучването им, публикувано в сп. PLoS ONE.

Изследователите от Бристол и Лондон Александър Бентли, Алберто Асерби, Пол Ормъръд и Василеос Лампос анализирали няколко милиона дигитални копия на книги на английски и немски език. Учените измерили литературният индекс на нещастие по честотата на употреба на думи, изразяващи гняв, страх, печал, удивление, отвращение и радост. Показателят бил изчислен на базата на разликата между броя на „мрачните” и „радостните” думи.

След това проследили промяната му през годините и установили, че той следва икономическия индекс на Оукън с изоставане средно от около 10 години. Например, понижаването на икономическия индекс по време на Голямата депресия (където най-големият спад е от 1935 г.) бива последвано от срив на „литературния” индикатор в средата на 40-те.

Изоставането може да се обясни с особеностите на запомняне на информация, предполага един от участниците в мащабното проучване, проф. Бентли от Бристолския университет. Кризите и стресиращите събития оставят по-ярки спомени, което впоследствие се изразява в по-честа употреба на депресивна лексика, коментира той.

Въз основа на направените от тях изводи, авторите на изследването правят прогноза за предстоящ ръст на литературния индекс на нещастие в края на това десетилетие заради глобалната криза от 2008 г.

Самите писатели коментират обаче с ирония изводите от изследването, отбелязва The New York Times. Джейн Смайли, автор на романа „Хиляда акра”, за който получава наградата „Пулицър” коментира пред изданието, че твърденията на учените искрено са я развеселили. „Всеки писател смята, че е специален, а всяко негово произведение – уникално. Затова, когато учените свеждат творбите ни просто до количество думи, не ни остава нищо друго, освен да се смеем”, казва тя.

Индексът на мизерията, послужил като база за сравнение, се изчислява като съотношение между инфлацията и безработицата