Гените решават вместо вас

Хората обичат да контролират живота си, и още повече – живота на другите. Човечеството е измислило концепцията за свободата на избора и толкова се гордее с нея, че я споменава при всеки удобен случай. Но истината е, че никой не е в състояние изцяло и напълно да контролира живота си. В края на краищата има гени, които определят:

1. Политическите предпочитания

Активната гражданска позиция е немислима без политическа грамотност. Информираме се редовно за партии, позиции, програми, планове, намерения, политически интриги и прочие, за да можем да гласуваме рационално на избори. Но накрая гласуваме така, както ни повелява биологията, казва науката. Британски учени провели изследване, за да изяснят биологичните различия между либерали и консерватори, и открили, че действително има разлики в начините, по които функционира мозъкът на едните и на другите.

Либералите са крайно загрижени за своите социални връзки, ценят приятелите си и светът като цяло. А консерваторите не са много социални и най-много ценят семейството и страната си. При либералите е силно развита предната част на мозъчната кора, която отговаря за обработването на проиворечива и неопределена информация. При консерваторите пък са развити повече тези зони, които отговарят за разпознаването на заплахата в опасна ситуация.

Особеностите на мозъчната структура влияят и на други аспекти на живота. Изследванията установили още, че в дома и на работното място на консерваторите цари идеален ред, а при либералите – пълен хаос. Също така консерваторите умеят отлично да се абстрахират от отвличаща информация и лесно се съсредоточават върху конкретни въпроси, но, по правило, виждат живота в черно-бели цветове. Либералите са по-открити за нови впечатления и лесно приемат неопределеността. Затова пък са по-лекомислени. Разбира се, всяко правило си има изключения, но резултатите от изследванията са валидни за 83% от участниците в него.

2. Вярата във Висшите сили

Има много причини да вярвате в нещо. Независимо, че атеизмът е на мода, религията е въпрос на личен избор. Може би сте възпитавани в религиозно семейство, или пък имате разтърсващ житейски опит, след който сте започнали да вярвате в Бог. А може и просто да сте се родили като потенциален вярващ.

В спорно изследване от 2004 г. молекулярнитя генетик Дин Хамър анализирал повече от 2000 образци от ДНК и направил извода, че предразположеността към духовност е свързана с определен ген, влияещ на химическите вещества в мозъка. Медиите нарекоха откритието „генът на Бога”. Съгласно това изследване, хората, притежаващи този ген е много вероятно да бъдат вярващи, независимо от възпитанието и средата, в която растат.

Друго изследване, проведено миналата година, пък откри, че при хората с по-дебела мозъчна кора има по-голяма вероятност да станат религиозни от останалите. Отговор на въпроса защо е така няма, но има още една интересна корелация, изведена от същото проучване: религиозните са по-неподатливи на депресия.

3. Вашата популярност

Учените са установили, че в значителна степен популярността може да се нарече вродена. Изследователи събрали 100 непознати помежду си студенти, разделили ги на групи и им възложили задачи за работа в екип. Направили им също така ДНК анализ и ги помолили да попълнят няколко анкети. Оказало се, че тези, които бързо станали душата на компанията – всеки в своя си отбор - имали ген, подтикващ ги към „меки” нарушения на правилата на поведение – например, позволявали си да пийват, но никога не стигали до антиобществени прояви.  Изследователите също така проучили профилите на над 1000 близнака в тинейджърска възраст и измерили популярността им по това, колко често ги търсят приятелите им. Резултатите от предишното изследване се потвърдили: популярността на човека е тясно свързана с неговия геном.

4. Вашата увереност

Не може да не сте забелязали, че светът е пълен с хора, които са убедени, че са дар божи за цялото човечество? И, което е още по-лошо, мнозина от тях са успели и прочути. Точно от такова тесто са замесени много професионални спортисти и повечето политици. Независимо какви глупости говорят, никой не им държи сметка, просто защото са дяволски самоуверени.

И ето в какво е големият въпрос: ако самочувствието на тези хора не се основава на техни реални постижения, откъде въобще идва? Съгласно последните изследвания, просто са дошли с него на този свят. Учени подложили на проверка 3700 двойки близнаци и установили, че самоувереността е вродено качество, което до голяма степен се определя от строежа на мозъка. Ето така на някои им провървява: в живота самоувереността помага много повече от интелекта. Нагледен пример е училището, където децата, демонстриращи самочувствие имат по-високи оценки от по-свитите си съученици, дори и те да са с по-висок коефициент на интелигентност. Да, нещата стоят точно така: светът ще мисли, че сте умни, докато сте в състояние да убеждавате всички да не обръщат внимание на вашите грешки и глупости.

5. Вашите лидерски качества

Чували сте неведнъж израза „Лидер не се изгражда, лидерът се ражда." Твърдение, лишено на пръв поглед от всякакъв смисъл. Добрият лидер трябва да притежава богат набор от качества, някои от които наистина са вродени, но други -плод на средата, образованието и възпитанието.

Но изследователите нямат съмнение и по този въпрос – няколко независими и отделни изследвания установяват една и съща последователност в ДНК-структурата, която се среща при повечето лидери.

Тази природна надареност не означава, че щастливите й притежатели не трябва да работят над лидерските си качества. Но показва, че някои хора наистина се раждат с талант да управляват. В допълнение, други изследвания сочат, че способността за лидерство се свежда до това как мозъкът се справя със задачите от различно естество – колко бързо ги решава и как ги приоритизира. Мозъкът на „лидерите” е по-гъвкав и позволява по-бърза адаптация към всяка нова ситуация.