Горите може да се превърнат в пазители на човешкото познание

На всеки десет минути хората генерират толкова информация, колкото е цялата записана история на човечеството, пише Motherboard. Това поставя въпроса - къде ще съхраняваме всички тези данни? Едно от решенията, по които изследователите работят, е кодирането на информация в ДНК на живи организми, предаде Фокус. 

Ученият Джо Дейвис работи по проект за „зареждане“ на ябълкови дървета с ДНК, която е програмирана с цялата Уикипедия под формата на генетични данни. Той ще използва уникален вид бактерия, която да пренесе шифрованата ДНК през клетъчната стена на растителните клетки, а след това ще присади създадените растения върху ябълкови фиданки. Данните ще могат да се разчитат чрез декодиране на последователността на нуклеиновите киселини в клетъчното ядро. 

Дейвис работи върху технологиите за съхраняване на данни в ДНК от 1986 година, когато закодира образ на древната германска руна за „земя“ в ДНК. Проектът му с ябълкови дървета е опит за практическото доказване на концепцията, според която в бъдеще горите биха могли да съхраняват цялото човешко познание.

„Ако информацията ни бъде съхранена в дивата природа, това увеличава вероятността да оцелее при всеки вид бедствия“, казва Джорж Чърч, дългогодишен сътрудник на Дейвис и ръководител на изследователската лаборатория за изучаване на ДНК на Харвардския университет. „Предимството на ДНК е, че е доказано дълголетна“, посочва Чърч. „ Можем да я съхраним и оставим при оптимални условия за стотици хиляди години. Не съществува електронен диск с такива възможности“. Компонентите на компютърните дискове започват да остаряват след три години, докато за да се унищожи информацията, съхранена в ДНК на гора би трябвало да се упражни разрушителна сила като тази на астероид. 

Един от недостатъците на ДНК като носител на данни е, че живите организми с времето се променят и това означава, че част от информацията може също да се промени. Лабораторията на Чърч се опитва да стабилизира данните, използвайки онази част от генома, която остава непроменена за най-дълги периоди от време. За да докаже потенциала на технологията, Чърч е закодирал няколко милиарда копия на книгата си „Регенезис“ в ДНК, като копията ще изтраят едно хилядолетие в ДНК архив. 

Предстои много работа, преди да станем свидетели на закодиране на информация в горите, но ако човечество не намери решение на проблема със съхраняването на данни, то може да се изправи пред реална криза и то с тежки отражения върху околната среда, отбелязва Motherboard.