Градската среда лишава хората от вяра в бъдещето

Вярата в бъдещето е пряко свързана с характера на пейзажа, в който живеем. Това показа серия експерименти, проведена от психолози от Свободния университет в Амстердам.

Изследователите демонстрираха способността на градския пейзаж да снижава уменията на хората да оценяват правилно дългосрочните последствия от действията си. Проучването е публикувано в сп. Proceedings of the Royal Society B.

Проведени са били три серии експерименти. В първата участниците разглеждали снимки на градски или природни пейзажи, след което играли прости икономически игри. Доброволците имали възможност или веднага да получат пари на ръка, или да изчакат и да вземат повече пари. Като променяли сумите и времето за изчакване, учените търсели до каква степен участниците са склонни да свързват настоящите си действия с бъдещето. Най-голяма изгода имало да се изчака максималният срок – 90 дни, за да се получи максималната сума – от 100 до 180 евро.

Предишни експерименти показаха, че неспособността да се чака за планирана изгода може да се обясни отчасти с липса на самоконтрол и отчасти с липса на вяра в бъдещето. За да се изчисли влиянието на самоконтрола, бил проведен втори експеримент – участниците трябвало да преминат теста на Струп. В него се четат надписи, противоречащи на цвета на окраската им – например думата „зелено”, изписана с червена боя и др. Този тест е един от стандартните методи за оценка на самоконтрола.

В последната серия опити участниците били изпратени в реална среда – част от тях трябвало да отиде в гората, а друга – в градска среда. Анализът на трите експеримента показал, че дори само снимките на градовете водят до съкращаване на времето, което хората са готови да пожертват в надежда за по-голяма награда. В естествена среда те са готови да чакат повече или са доволни и от по-малка компенсация.

Според учените откритият ефект има пряко отношение към политиката за опазване на околната среда и кампаниите за запазването на горите, тъй като хората в урбанизирана среда не са толкова склонни да инвестират в дългосрочни проекти, чиято изгода става забележима чак след години.

Връзката на психологическото ни състояние с околната среда е в основата на така наречената „теория на счупените прозорци”. Според нея видимите прояви на хаос провокират асоциално поведение.