Салто имортале

В началото на 21. век старата надежда за победа в борбата със старостта и смъртта започна да добива реални очертания. Днес учените мислят за бъдещето, облягайки се на реални технологични пробиви – в областта на биологията, медицината и изкуствения интелект. Изследователите предполагат, че в скоро време роботизираните протези ще станат масово явление, а очакваната продължителност на живота ще се доближи до 150 години. Хората, които ще живеят толкова дълго, вероятно вече са родени. Проблемът за безсмъртието се изучава в университетите, в съответните технологии влагат пари известни световни бизнесмени. Порталът „Лента.ру“ разговаря с някои от пионерите, които се опитват да победят старостта и смъртта.

То е вече тук

Будапеща, ноември 2013 г. Пред входа на операта „Ференц Лист“ стоят портиери с блестящи униформи. На фасадата е опънат огромен плакат: „Европейска среща на Университета по сингулярността“. Във фоайето келнери в бели фракове наливат в чашите червено моравско вино и бял токайски ризлинг. Над блюдата се разнася апетитното ухание на унгарски гулаш.

В главната зала на операта седят мъже и жени в строги делови костюми. Някои носят очила Google Glass.

По сцената бързо се разхожда плешивеещ млад мъж в риза и джинси. „Преди“, крещи той, „мобилните телефони бяха с размерите на гардероба на баба ви! А днес имаме айфони!“ Публиката одобрително ръкопляска. „Преди пет години пестяхме пари за обикновени автомобили, а днес сме готови да затегнем коланите заради самоуправляващия се гугълмобил!“ Зад гърба на оратора има екран. При думата „гугълмобил“ на него се появява изображение на Toyota Prius, на чиято основа Google разработи революционната си кола. Залата изригва в овации.

На мястото на човека в ризата се появява англичанинът Найджъл Екланд. Някога той е бил обикновен служител в металургичен завод в северен Лондон, а днес мнозина го наричат „първообразът на киборга“. Найджъл вдига приветствено дясната си ръка, която повече прилича на част от костюма на Железния човек – алуминий, бляскав хром, титан и въглеродни влакна.

Преди шест години, докато работи с промишлен химически смесител, Найджъл губи дясната си ръка до лакътя – барабанът на блендера се разкача от ремъка и за две секунди унищожава крайника. Неуспешна операция, ампутация, тромава протеза, депресия. Когато Найджъл загубва всякакво желание да става от леглото, неговият протезист получава обаждане от компанията RSLSteeper, която специализира в производството на протези от ново поколение. Нейните представители търсели хора, готови да изпитат на свой гръб протезата Bebionic3. Екланд се съгласява, без да мисли, и не съжалява за това. Сензорите на протезата, които могат да се програмират, засичат електрическите сигнали от съкращаването на мускулите, останали в ръката му; микропроцесорът и отделните двигатели за всеки пръст позволяват на протезата да се движи плавно и точно.

След Найджъл на сцената излиза с инвалидна количка Аманда Бокстъл – очарователна блондинка на 40 и няколко години. Преди две десетилетия тя се забива в дърво, докато кара ски в Аспен, и чупи гръбначния си стълб. В резултат на това долната част на тялото й е напълно обездвижена. Преди половин година компанията Ekso Bionics отпечата на 3D принтер скелета EksoTM, направен специално за Аманда и работещ на същия принцип, както и ръката на Найджъл.

Този екзоскелет прилича на нещо, излязло от филма Transformers. Помощницата на Аманда й помага да облече устройството. Тя става от количката и прави няколко стъпки по сцената. Хората в залата стават на крака. В същото време на екрана се завърта клип, който показва как Аманда в своя екзоскелет се изкачва по стълбите на Емпайър стейт билдинг.

„С развитието на прогреса ни очаква време, в което ще бъде възможно почти всичко“, завършва представянето лекторът. Той се нарича Салим Исмаил. През последните няколко години работи в американския Университет по сингулярността, основан през 2009 г. от футуролога Рей Курцвейл и предприемача Питър Диамандис. В Будапеща Исмаил разказа за новите постижения на науката, които скоро ще ни отведат в бъдещето. А то просто трябва да бъде чудесно.

Пророкът

Реймънд Курцвейл се ражда през 1948 г. в Ню Йорк. На 6-годишна възраст се увлича от научната фантастика, на 10 участва в телевизионни състезания за надарени деца, на 14 написва компютърна програма за композиране на музика, а на 20 получава степен бакалавър по информатика и литература от Масачузетския технологичен институт. Четири години по-късно основава собствена компания, която разработва система за разпознаване на реч. Създава и синтезатор за незрящия музикант Стиви Уондър.

През 1990 г. излиза книгата му „Епохата на мислещите машини“. 15 години по-късно той пише Библията на футуролозите „Сингулярността е до нас“, в която обещава, че до 2045 г. човечеството ще достигне така наречената точка на сингулярност, в която техническият прогрес ще стане толкова бърз и сложен, че вече няма да можем да го разбираме. Други важни събития предшестват тази точка – през 2019 г. човекът ще започне да общува с компютрите; през 2026 г. ще се появят първите летящи автомобили; през 2040 г. хората ще се приближат до безсмъртието; през 2045 г. изкуственият интелект ще се възпроизведе без контрол от страна на човека. По-късно машините и хората ще се слеят в едно съзнание, а мислещите роботи ще колонизират Космоса.

В своя университет Курцвейл обещава на студентите, че до 10-15 години очакваната продължителност на живота в САЩ ще достигне 150 години (днес тя е 79). Самият той планира да остане жив, като пренесе съзнанието си на изкуствен носител. Достигането на безсмъртие е една от главните цели на 65-годишния учен. Той поема по около 250 хапчета дневно и около 6 инжекции седмично, за да поддържа организма си в добро състояние, с надеждата за вечен живот.

Прекрасното бъдеще

Един от последователите на Курцвейл – предприемачът Михаил Батин, е роден през 1972 г. в Русия. Преди няколко години той основава фондация „Наука за продължаването на живота“. Основната й задача е проста – борба с остаряването и смъртта с научни методи. За последните години фондацията е вложила около 5 млн. долара в два проекта – отглеждането на изкуствени органи и тъкани и изучаването на влиянието на препарата рапомицин върху продължителността на живота на мухите дрозофили. Батин твърди, че резултатите са изключително обнадеждаващи. Целта му е до 2030 г. да помогне на учените да разберат информацията, съдържаща се в клетките, която ще ни позволи да възстановяваме изгубени органи и крайници, подобно на някои гущери, и да намерят начин за „радикално продължаване на живота“.

Аз, роботът

В ранното си детство руският бизнесмен Дмитрий Ицков искал да стане космонавт и мечтаел за технологии, които ще позволят на човека да лети като птица. Сега, четвърт век по-късно, Ицков се опитва да направи мечтите си реалност. Днес обаче те са значително по-смели. След като продава издателската си група Newmedia Stars, той влага 4 млн. долара в създаването на аватар, който ще помогне на човека да стане мултителесен.

Ицков проповядва теорията, че кибермедицината, която дава на хора като Найджъл Екланд нов живот, скоро ще може да подмени и нашия мозък. Новите ни кибертела ще могат да живеят и на места, досега смятани за негодни за живот – включително и на други планети.

Според Ицков до 2045 г. науката ще пренесе човешкото съзнание на актуален компютърен носител, който ще може да бъде „присаждан“ в изкуствено тяло. Без биологично тяло съзнанието ни ще може да живее дълго – може би стотици години. Когато разберем механизма, по който функционира мозъкът ни, нашето „аз“ ще може да се пренася изцяло на компютърен носител.

И докато това звучи в най-добрия случай като смела мечта, през 2012 г. Ицков представи на конгреса „Глобално бъдеще 2045“ първата версия на своя аватар – роботизирана глава, разработена от руски инженери. Днес бизнесменът-мечтател работи с международен екип от техници и специалисти по роботика, с които почти е завършил проекта „Копчето на безсмъртието“ - роботизирано тяло, контролирано с помощта на невроинтерфейс и система за обезпечение на живота на истинска глава или мозък, които да могат да бъдат пренесени в изкуствено тяло.

Въпросът за старостта слабо вълнува Ицков. „Аз се занимавам със създаването на изкуствено тяло, което по принципно различен начин ще реши въпроса с продължителността на живота. Технологиите за кибертяло са най-практични, защото с тяхна помощ можем от нулата, по собствени правила, да създадем абсолютно нов, безсмъртен носител на личността. Той ще бъде идеален, лишен от предразсъдъци и грешки, ще може да се ремонтира, да се поддържа жив, да се подобрява и да получава нови способности.“

И кой знае? Това, което днес звучи толкова нереално, може да се случи до няколко десетилетия. В крайна сметка, кой преди 20 години би повярвал, че един перманентно осакатен човек може да се върне към нормалния живот с помощта на роботизирани ръце, крака, екзоскелети и свързани с нервите компютърни интерфейси? Вярвайте във фантастиката, проповядва Рей Курцвейл. Изкушаващо е да повярваме, наистина.