Специалисти: Българското Черноморие не е защитено от цунами

Българското Черноморие не е защитено от разрушително цунами. Такова може да има дори във Варненското езеро. Картата на геоложката опасност показва, че там има условия за получаване на такъв тип вълни, каза пред „Дарик” доц. д-р Орлин Димитров от Института по океанология към БАН. Той е ръководител на екипа, който работи по съвместен проект на България и Румъния за изграждане на система за ранно предупреждение от морски и гео опасности.

 „Много пъти съм чувал да се говори, че Черно море е малко и не може да има цунами. Но цунами може да има и във Варненското езеро. Ако това се случи, вълната ще връхлети върху северния бряг", изтъкна доц. Димитров.

Има данни, че през 543-та година Варна е била сполетяна от цунами, което е нанесло огромни поражения. През 557-ма година южното крайбрежие също е било залято от такава вълна, разкри специалистът.

По думите му от 1000-та до 2000-та година има повече от 20 случая на вълни цунами в Черно море. Нито един от тях обаче не е по нашето крайбрежие. „Това се дължи на липсата на информация - тя или не е била документирана, или ако е била записана, не е била съхранена. Не допускам, че за период от 1450 години по българското крайбрежие не е имало вълни цунами. Как може в други краища на Черно море да е имало толкова много вълни, а при нас - не?! Още повече че най-опасното сеизмологично огнище в Черно море е това при Шабла. ", коментира доц. Димитров.

Той допълни, че по време на османското нашествие цялата документация е била изгорена, а през турско време не са водени необходимите записки за вълни цунами по нашето крайбрежие. През последните 100 години цунами е удряло руските градове Анапа, Сочи, Геленджик. Унищожителните вълни са заливали още Южен Крим, както и турския курорт Фатса.

Вълната цунами може да е и два метра, но ако е с голяма дължина, тя ще нанесе много, много по-големи поражения, отколкото една ветрова вълна с височина от 5 или 7 метра. Именно дължината е от решаващо значение при цунамито. „Това е опасното, защото сблъсъкът с един куб. метър вода от вълна цунами се равнява на сблъсък с автомобил, движещ се с 60 км/ч. Представете си, че имаме вълна с дължи 100 метра. Това означава 100 пъти последователно сблъсък с автомобил, движещ се с 60 км/ч. На практика това е страхотно поражение", бяха думите на доц. Орлин Димитров.

Освен това скоростта на движение на вълната цунами е много по-голяма от скоростта на движение на ветровите вълни. „В Черно море е имало вълни цунами, които са се движели с 300-400 км/ч. В океаните има вълни, които се движат със скорост 700-800, дори 1000 км/ч. Това е скоростта на самолет", каза още специалистът от Института по океанология към БАН.

Според него трябва да се прави голяма разлика между ветрова вълна и тип цунами. „Ветровата вълна се получава вследствие на движението на вятъра над морската повърхност - то не е хоризонтално, а наклонено. Това наклонено движение упражнява натиск върху водната повърхност, в резултат на което се издигат части от водата", обясни доц. Димитров.

При цунамито има четири основни начина за предизвикане на такива вълни. Първият е при земетресение, вторият - при изригване на вулкан в морето, а третият - при голямо подводно свлачище. Четвъртият начин е при попадане на голяма лавина в морето. В Черно море това е възможно в неговото източно крайбрежие, където е Кавказ, каза специалистът и допълни, че е възможно да има вълни цунами и при падане на метеорит в морето. „Вероятността за това е най-малка, но случи ли се, ще стане страшно", коментира ученият.