Стресът може да бъде и полезен: 6 научни доказателства

Психологът Кели Макконикал дълго години демонизирала стреса, предупреждавайки пациентите, че той може да увеличи риска от редица тежки и фатални заболявания.

Кой би допуснал, че един от най-яростните противници на стреса може да се превърне в негов поддръжник. Макконикал искала да провери задълбочено доколко са опасни последствията от стреса и започнала изследване. Но ето ти изненада, в хода на проучването тя установила, че стресът може да има негативни последствия за здравето, само ако сме убедени, че е така.

Ето още 6 други изследвания, които доказват, че този демон не е чак толкова страшен и в някои области  дори е полезен.

1. Страхът от стреса повишава риска от преждевременна смъртност

Учени от Уисконсинския универстите в Медисън провели изследване, използвайки публични данни на Националния център по статистика на здравеопазването от анкети за влиянието на стресови ситуации върху живота. Те анализирали отговорите на 29 хил. души, дадени през 1998 г. за нивото на стрес в живота им, способността да се справят с него и влиянието му върху здравето им, а след това проследили какво се е случило с участниците в анкетата след 2006 година. Оказало се, че сред тези, които заявили, че в живота им има много стрес и същевременно вярвали, че това може да повлияе отрицателно на здравето им, рисък от преждевременна смъртност се е увеличил с  43%. А респондентите, които също се сблъсквали често със стресови ситуации в живота си, но не вярвали, че им вреди, имали най-нисък коефициент на риск, дори и в сравнение с тези, които заявили, че никога за нищо не се тревожат.

2. Стресът възстановява нервни клетки

Исследователите от Калифорнийския университет в Бъркли ​Елизабет Кирби и Даниел Кауфър стигнали до извода след редица лабораторни експерименти, че краткотрайният стрес стимулира неврогенезата, т.е. образуването на нови клетки. А това, на свой ред, подобрява работата на мозъка, паметта и интелектуалната производителност като цяло.

3. Стресът укрепва имунната система

Още един научно доказан положителен ефект на стреса, но с уговорката, ако не е продължителен. Откритието е на учени от Стандфордския университет, които при експерименти с опитни мишки установили, че прегрупирането на клетките на имунната система за отговор и атака на „агресор” се регулира от три хормона - норепинефрин, эпинефрин и кортикостерон. Те започват усилено да се произвеждат от надбъбречните жлези в резултат на стресова ситуация, което задейства съответните аларми в мозъка и той дава команда за прегрупиране на имунните клетки.

4. Стресът може да ви направи по-комуникативни

Стресовите състояния подобряват социалните навици и подпомагат постигането на взаимно доверие, твърдят учени от университета във Фрайбург на база резултати от експеримент, в който участвали 72 студенти. Те били разделени в две групи. Първите трябвало да направят тест за проверка на реакцията на стрес, разработен от университета в Триер и смятан за златен стандарт в науката, способен да докара всеки до състояние на стрес. След това студентите участвали в групови игри, основани на взаимно доверие и необходимост да се поеме риск. Оказало се, че участниците в експеримента от „стресираната група” са по-склонни да се доверяват на партньорите от другата група и да споделят с тях.

5. Стресът може да подобри качеството на обучение

Изследователи от американския Национален институт по психично здраве провели следният експеримент през 2007 г.: помолили участниците в него да направят два съвсем лесни теста, като половината от тях, преди това трябвало да потопят ръцете си за една минута в ледена вода. Резултатът – всички участници от стресовата група, се справили в пъти по-добре с тестовете от другите.

6. Стресът подобрява паметта

Учени от Университета в Бъфало проверили експериментално връзката между стреса и оперативната памет и така установили, че тя е полезна. Стресът сякаш прояснява мисълта, кара ума да заработи на бързи обороти и да търси по-ефективни решения, защото под неговото въздействие, се засилва чувствително производството на кортизол – хормон, който е медиатор между нервните връзки, т.е. спомага за –по-бързото предаване и обработване на информацията.