Тренирайте мозъка си да мисли позитивно!

Всички сме съгласни, че позитивното мислене е нещо чудесно. То ни се струва най-лесното нещо на света, когато се чувстваме добре. Ами ако нещата вървят на зле? Какво да правим в онези дни, когато сме толкова стресирани, че сякаш вените изскачат от челата ни? Когато мразим работата си – или я губим?

Тогава трябва да се обърнем към уроците на революционната, вълнуваща наука. Уроци, които са колкото проверени, толкова и интересни. Проучвания на невролози показват, че положителното мислене не просто ни кара да се чувстваме добре – то променя устройството на мозъка ни. И това става не по някакъв магически, неведом начин, а според естествените закони на собственото ни тяло.

С този феномен се занимава специален дял от неврологията, наречен невропластичност. Изследванията в областта показват, че мислите ни могат да променят структурата и функцията на нашия мозък. За първи път този феномен е представен през 1890 г. от американския медик Уилям Джеймс, но в края на 19. век научната общност отхвърля твърде революционната за времето си идея.

Днес обаче тя се радва на нарастваща популярност, тъй като учените започват да доказват нагледно, че мозъкът не е застинала структура, а адаптивен и динамичен орган. Експерименти с пациенти, преживели инсулт, церебрална парализа и сериозни умствени заболявания показват, че хората могат да тренират други мозъчни зони да изпълняват функциите на вече негодните.

Какво общо има това с позитивното мислене? Ако постоянно и целево насочвате мислите си към позитивни теми и разсъждения, невроните ви могат да се преподредят в така наречените нервни пътеки, които буквално ще подсилят мозъчните зони, свързани с чувството за задоволство и удовлетвореност от живота. Оказва се, че тялото има памет и когато го тренираме да търси позитивната пътека, то все по-лесно само ще се връща към нея, дори в моменти на срив и трудности. По същия начин депресията може да стане хронична, ако постоянно тънем в тъжни и потискащи мисли.

В книгата си „Мозъкът, който се променя: Разкази за лични победи от границите на науката” д-р Норман Доидж привежда практически примери за начините, по които мозъкът се адаптира и формира нови невронни пътеки – ако, разбира се, се постараем. Точно както физическите упражнения тренират мускулите, и мозъкът има нужда от повторение и активност, за да подсили способността си да заучава нови схеми на поведение.

Steven Aitchison.co.uk