7 родителски грешки, които пречат на децата да станат лидери

Експертът по лидерство и автор на психологически бестселъри  Тим Елмър има достатъчно опит и наблюдения, въз онова на които извежда типичните грешки, допускани от родителите, които отрано програмират в децата неувереност и им пречат да се развиват като успешни личности. Елмър описва тези грешки и дава съвети как да ги преодолеем.

1. Не им позволяваме да рискуват

Живеем в свят, в който на всяка крачка ни предупреждават за някаква опасност. Страхуваме се да не загубим децата си и правим всичко, за да ги защитим. Да, това е наша основна задача. Но прекаляваме в старанието си и ги изолираме от здравословния риск, което оказва противоположен ефект. Европейски психолози са установили, че ако детето не играе на улицата и родителите треперят дори да не си ожули коляното, след години, когато порасне, развива склонност към фобии. Децата трябва да падат, да удрят коленете и лактите си, за да разберат, че това е нормално. Ако родителите „разчистват” всеки риск по пътя на детето, то след време ще наблюдаваме в нашите нови лидери високомерие и погрешна самооценка.

2. Прекалено често се притичваме на помощ

Днешните поколения млади хора са лишени от редица навици, които имаха децата и подрастващите 30 години по-рано, защото възрастните постоянно се втурват да решават проблемите им. Когато прекалено бързо се отзоваваме и обграждаме детето с излишна грижа и помощ, го избавяме от необходимостта само да се справя с трудностите. Рано или късно детето свиква някой друг да изглажда последствията от погрешните му действия и постъпки. Но реалният мир функционира съвсем по друг начин, това поведение не позволява на децата да растат компетентни и самостоятелни.

3. Много лесно им се възхищаваме

Призивите за укрепване на самооценката започнаха още с поколението бейби бум, а през 80-те години на миналия век те пуснаха корени и в училище. Идете на училищен мач и ще видите как буквално всеки се смята за победител. Всеки трябва да получи някаква награда. Това отношение, разбира се, кара децата да се чувстват специално, но си има и своите странични ефекти. Децата привикват да мислят, че в очите на своите родители са гении, дори и когато всички останали си мълчат и очевидно не мислят така. Тогава започват да се съмняват в обективността на родителите си и връзката с реалността се къса. Когато твърде лесно и охотно ги поощряваме с възторг за всяка дреболия и игнорираме неправилното им поведение, децата започват да се учат да лъжат и да преувеличават, за да избягват неудобната действителност. Защото не са готови за среща с нея.

4. Чувството за вина възпрепятства възпитаването на лидерство

Вашето дете не е длъжно да ви обича във всяка минута от живота ви. Децата могат да се справят с разочарования, но не и с последствията на заблудите. Казвайте им „Не” или „Не сега” – нека се борят за това, което ценят и от което се нуждаят. Като родители сме склонни да ги възнаграждаваме с желаното, особено, когато в семейството има няколко деца. Когато едното от тях постига успехи, ни се струва несправедливо да хвалим и награждаваме само него. Това е нереалистичен подход, който не ни позволява да покажем на децата, че успехът зависи от личните усилия и постъпки. И не ги учете, че за отлични оценки непременно следва посещение в магазин за играчки. Ако вашите отношения се основават на материални награди, децата няма да имат нито вътрешна мотивация, нито безусловна любов към вас.

5. Не споделяме собствените си грешки от миналото

Всеки нормален тийнейджър иска да разпери крила, да опита нещо сам. Длъжни сме да им го позволяваме, което не означава, че не сме длъжни да им помагаме да държат правилен курс в бурните води. Споделяйте с тях грешките, които сте допускали на тяхната възраст в подобни ситуации, но ги споделяйте така, че да могат децата да направят правилния избор. Избягвайте нравоученията, свързани с пушенето, алкохола, наркотиците и т.н. Децата трябва да са готови да осъзнават последствията от своите решения.

6. Бъркаме интелект, надареност и влиaтелност със зрялост

Интелектът често се използва като показател за зрелостта на детето и родителите смятат, че умното дете е готово само да поеме през света. Не е така. Някои спортисти и млади холивудски звезди демонстрират страхотен талант, но това не им пречи да се забъркват в публични скандали. Няма някаква вълшебна възраст, универсална граница от която децата непременно стават отговорни. Няма и проверени правила кога точно на децата да се дава свобода за това или онова. Но има простичък съвет: наблюдавайте връстниците на вашето дете. Ако ви направи впечатление, че в много повече неща са самостоятелни от него, то може би вие отлагате отговорността и самостоятелността на вашето дете.

7. Ние самите не правим това, което очакваме от детето

Наше задължение като родители е да задаваме образец на живота, който искаме за нашите деца. Да им помагаме да бъдат силни, надеждни, отговорни за думите и постъпките си. Наблюдавайте се: как правите етичен избор в ежедневни ситуации. Ако вие не сте небрежни и не мамите, те ще разберат, че и за тях е неприемливо да постъпват така. Покажете им как може безкористно и с радост да се върши доброволен труд. Променяйте към добро хората и местата, където сте и децата ви сами ще започнат да постъпват по същия начин.

А защо тези грешки се повтарят и повтарят?

Тук роля играят и страхът и недостатъчното внимание. Но основната причина е, че всяко поколение родители се опитва да компенсира това, което е правело предишното. Родителите са фокусирани върху „сега”, а не върху „после”. Мислят за щастието на детето, а не за готовността му за живота утре. Това е реакция на миналото. Родителите на днешните родители твърде често са им оказвали натиск, подготвяйки ги за бъдещето: парите трябва да се пестят за старини, а не да се харчат и т.н. В отговор мнозина от нас, днешните родители са решили, че най-важното в живота е да цениш настоящето.

Как да се променим

Важно е колкото се може по-добре да осъзнаваме своите думи и постъпки в общуването с децата, а и с другите възрастни, когато нашите синове и дъщери са наоколо. Не е достатъчно да им осигурявате добър живот. Трябва и да ги обучавате, да ги тренирате. Можете да започнете с:

• Обсъдете темите за живота на възрастните, които вас самите са ви вълнували в детските ви години.
• Позволявайте на децата да правят това, което им е трудно, позволявайте им да понасят поражения.
• Обсъждайте възможните последствия от това, че не усвояват добре някои дисциплини.
•  Помагайте им да използват силните си страни в решаването на реални проблеми.
•  Включвайте ги в дейности и проекти, които изискват търпение и ги учат да отлагат момента на удовлетворение.
• Учете ги, че животът е избор и компромиси, че не е възможно да искат и притежават всичко, което желаят.
• Възлагайте им задачи за възрастни вкъщи.
•  Помагайте им да си представят своето успешно бъдеще, а след това обсъждайте какво трябва да се предприеме, за да бъде постигнато то.