Ефектът на околната среда: Как екологията предопределя културните различия

В някои части на света правилата за поведение са по-строги, а в други по-свободни. Някъде хората живеят по-скоро в бъдещето, а някъде – в настоящия момент. Някои общества предпочитат повече лично пространство, докато други намират за комфортно да са сред тълпи от хора.

Защо има такива разлики?

Съществуват редица теории за произхода на културните различия. Някои социолози посочват ролята на определени институции, като например Католическата църква. Други подчертават историческите различия във философските традиции на различните общества или пък търсят обяснение във видовете селскостопански култури, които традиционно се отглеждат в различните региони.

Но има и друг възможен отговор. Във все повече случаи изследователите установяват, че човешката култура може да бъде формирана от ключови характеристики на средата, в която хората живеят.

Колко силна е връзката между екологията и културата като цяло? Отговор на този въпрос търсят социалните психолози от Лабораторията по култура и екология към Държавния университет в Аризона Александра Уомли и Майкъл Варнум.

Как екологията влияе на културата?

Екологията включва основните физически и социални характеристики на околната среда - изобилие на ресурси, разпространение на инфекциозни болести, гъстота на населението и наличие на заплахи за човешката сигурност. Параметри като температурните нива и наличието на вода могат да бъдат ключови фактори на околната среда.

Как това може да действа, показват трите примера за културни различия, с които Уомли и Варнум започват прочуването си. Оказва се, че строгостта на социалните норми в дадена култура е свързана с броя на заплахите, като войни и бедствия, пред които е изправено обществото. Пред лицето на тези опасности по-строгите правила могат да помогнат на членовете на дадено общество да се държат заедно и да си сътрудничат.

Там, където водата е по-малко достъпна, има по-голяма ориентация към бъдещето. Когато прясната вода е в недостиг, е необходимо да се планира по-внимателно, за да не свърши.

Когато температурите са по-ниски, хората на обществени места се нуждаят от по-малко лично пространство, може би заради по-малкото патогени или интуитивното желание да се стоплят.

Всички тези примери показват, че културите поне отчасти се формират от основните характеристики на средата, в която хората живеят. Всъщност има и много други примери, в които изследователите са забелязали връзки между определени културни и екологични характеристики.

Банка за големи данни

Двамата изследователи са събрали изчерпателни данни за над 200 общности по девет ключови параметъра на околната среда сред които валежи, температура, инфекциозни заболявания и гъстота на населението, както и за десетки аспекти на различните човешки култури, включително ценности, строгост на нормите, личностни характеристики, мотивация и институционални характеристики. Цялата тази информация след това „складират“ в база данни под името EcoCultural.

Те ползват данните от EcoCultural, за да формират серия от показатели за оценка на степента, в която културните различия между хората могат да бъдат обяснени с екологията. Стартират серия от статистически модели, изследващи връзката между променливите на околната среда и всяко от 66-те културни измерения, които са проследили. За всеки от тези аспекти изчисляват средния размер на културното разнообразие в обществата, който се обяснява с определената от тях комбинация от девет различни фактора на околната среда. И установяват, че почти 20 % от културното разнообразие в света е свързано именно с тази комбинация.

Двадесет процента може и да не изглеждат впечатляващи, но всъщност те са няколко пъти повече от средния размер на ефекта в областта на социалната психология, който обикновено е 4-5%, казват учените.

Също така отбелязват, че направените от тях статистически оценки отчитат често срещани проблеми при междукултурните изследвания. Като пример за един от усложняващите фактори е, те посочват, че близките в пространството общества ще си приличат по повече параметри, отколкото се разглеждат във всяко конкретно изследване. По същия начин, общества с общи исторически корени вероятно ще имат сходства отвъд това, което се измерва. Например културната близост между Южна Германия и Австрия може да се обясни с общото им културно и езиково наследство, както и със сходния климат и равнището на благосъстояние.

Сега остава да научим повече

След като проучват 600 връзки между характеристиките на околната среда и културата, Александра Уомли и Майкъл Варнум откриват някои интересни нови зависимости. Например, че променящите се във времето нива на инфекциозните заболявания са свързани със строгостта на социалните норми. Тази зависимост предполага, че по-строги социални норми има не само там, където заплахата от патогени е висока, но и там, където тази заплаха се променя по-силно с течение на времето, например в Индия.

Все повече изследвания показват, че с промените в екологията се променя и културата. Например през последното столетие общият спад (преди настоящата пандемия) на броя на инфекциозните заболявания в САЩ корелира с отслабването на строгостта на социалните норми. Изглежда, че през последните няколко десетилетия има връзка между нарастващата гъстота на населението и намаляването на раждаемостта в световен мащаб.

„И тъй като базата данни на EcoCultural съдържа не само актуални екологични показатели, но и информация за вариации и прогнози, ние вярваме, че тя ще бъде богат източник на информация за други учени и затова я направихме отворена“, казват учените.

Екологията не е единствената причина, поради която хората по света мислят и се държат по различен начин. Но този документ предполага, че околната среда поне отчасти формира нашата култура.

Източник: The Conversation