Центърът за изследване на демокрацията: Доближаваме се до нивата на корупция през 1999 г.

Корупцията в България бележи най-високото си ниво за последните две десетилетия. Това твърди в свое изследване Центърът за изследване на демокрацията и Фондация „Конрад Аденауер“.

В проучването подчертават, че 35% от гражданите съобщават, че през 2023 година им е бил искан подкуп, а 30% признават, че са участвали в корупционни сделки – стойности, сравними единствено с нивата на корупция през 1999 г. Най-новият анализ на Центъра, озаглавен „Завладяната държава: В търсене на антикорупционни резултати“ дава сравнителна перспектива на равнищата на корупция в България през последните 25 години с акцент върху нарастващата в глобален и национален мащаб стратегическа корупция и неработещите регулаторни и специализирани антикорупционни институции. 

Основни изводи в доклада:

• През 2023 г. административната корупция в България достигна трети връх за последните две десетилетия, като при 30% от гражданите и една четвърт от компаниите има засилен корупционен натиск и повишено лично участие в корупция. Липсата на резултати в редица знакови случаи на завладяване на държавата става още по-тревожна на фона на новите данни за търговия с (криминално и политическо) влияние в съдебната система, както и от неработещите регулаторни и специализирани антикорупционни институции.
• Отслабена е способността на България да гарантира икономическата си сигурност срещу стратегическата корупция, която Русия използва като инструмент за натиск в Европа. Защитата на демокрацията в страната изисква да се даде приоритет на две паралелни политики: разкриване и противодействие на механизмите, чрез които Кремъл подхранва политическата корупция, и по-ефективно прилагане на мерките срещу изпирането на пари, с акцент върху незаконните финансови пaотоци в енергийния сектор.
• Тъй като прилагането на антикорупционното законодателство в страната е неефективно и избирателно, е необходимо да се използва мандатът на Европейската прокуратура, като той следва да бъде разширен, за да обхване и нарушенията на санкциите на ЕС срещу Русия.
• Антикорупционните реформи трябва да станат действителен, а не декларативен приоритет за правителството. Неотдавнашните изменения на Конституцията имат потенциала да засилят съдебната и политическата отчетност. Необходим е рестарт на контролната система от регулаторни и правоприлагащи органи.
• Стратегическата корупция и завладяването на държавата са предизвикателства за целия Европейски съюз, като България едва ли може да бъде посочена като най-големия нарушител. ЕС трябва значително да увеличи усилията и капацитета си за справяне с тях чрез изграждане на коалиции за стратегическо противодействие на корупцията. Битката срещу нарастващия глобален авторитаризъм може да се спечели само чрез активното участие на реформатори–политици, гражданското общество, частния сектор и международните партньори.