НАП няма да ни търси за вече платени глоби

Националната агенция за приходи няма да търси длъжници, които вече са си платили задължението. Това става възможно с приетите на първо четене промени в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

Става въпрос за глоби, наложени за нарушения на пътя, или от общини, които са просрочени и дадени за събиране на данъчните. В момента се случва хората да платят дадена глоба, но в НАП това не е отразено. Поради това от Приходната агенция продължават да пращат имейли или да звънят на длъжници, въпреки че на практика те вече не са такива. Освен това на хората се отказвали редица административни услуги, защото се водели неизрядни платци.

Сега всички публични взискатели като МВР, общини и други ведомства ще трябва да уведомяват НАП, когато предадени на нея задължения вече са погасени. С новите текстове министерства, ведомстава, общини и НАП ще са длъжни да обменят данни за двустранно идентифициране на плащанията. Информацията за това ще се подава към данъчните в 7-дневен срок. Ако чиновник пропусне да го направи, го чака глоба от 300 до 600 лева, а при повторно нарушение е от 500 до 1000 лева.

Във връзка с фискалния контрол върху стоки с висок фискален риск с промените се предвижда да се въведе правна възможност за лицата предварително да предоставят обща банкова гаранция в размер не по-малък от 1 000 000 лв. По този начин се очаква да се намали административната тежест за клиентите на Националната агенция за приходите (НАП) чрез съкращаване на времето, необходимо за извършване на контролните действия или проверки спрямо движението на стоки с висок фискален риск - при получаване, разтоварване и освобождаване на превозваните стоки, посочват вносителите.

Според Румен Гечев от „БСП за България“ тази сума е по силите на големите фирми, но замразяването на 1 млн.лв. за малки фирми е непосилно. Така ще се ограничи конкуренцията и може да доведе до излизането им от пазара, посочи той.

Между двете четения от левицата щели да предложат промяна на тази гаранция. Вероятно тази сума трябва да е между 200 000 – 300 000 лв. годишно, смята Гечев.

Димо Дренчев от „Възраждане“ смята, че сумата от 1 млн.лв. като гаранция за превоза на стоки с висок фискален риск, е „лобистка“ и е в полза само на големите търговски вериги, които могат да си я позволят. Това е и предпоставка за „брутална корупция", коментира депутатът. Той поиска или да отпадне изискването за малките фирми да посочват точен час на товарене, количество на стоката в камионите, или сумата от 1 млн.лв. да бъде намалена на около 100 хил. лв.