Четиво в аванс: Песто за закуска от Люба Аладжем

„Така възкликнах при първия прочит, а при втория и третия буквално се влюбих в тази (тогава –бъдеща) книга. На ръба на приказката, притчата, но с единия крак задължително в грубата или красивата реалност (въпрос на конкретна история) – Люба ми изгради свят, в който има всичко и само трябва да се протегнеш и да си „изтеглиш“ поуката. Без обаче да е назидателно (твърде често го припознаваме като поучително). С една усмихната лекота разказвачът твърди, че няма страшно. И е толкова художествено убедителна, че след последната страница, след преживените сериозни катаклизми в живота и взаимоотношенията на героите ѝ, пристъпваш два пръста над земята и вече си част от ехото „Няма страшноооо!“. Това са първите редове от предговора на Камелия Тодорова, редактор на новата и трета поред книга на Люба Аладжем "Песко за закуска". Сборникът, който съдържа 22 къси разказа ще бъде представен премиерно на 1 декември в столичния клуб "Перото", а специални гости на премиерата ще бъдат Здравка Евтимова и Катерина Хапсали.

Предпремиерно, публикуваме един от разказите, включен в сборника. Художинк на корицата е Калин Терзийски, издател е Академия "Знание".

***

Предложението

Плах беше като герой от приказка за непохватни. С каквото и да се зaхванеше, го довършваше почти. Колкото и да се стараеше, го изпипваше почти. Почти беше красив, почти беше умен, почти беше мъж.

Алфа беше друга работа. Красавица от сой. Всички се обръщаха след нея. В нея имаше нещо, което грабваше и нямаше нищо „почти“.

Срещнаха се на работа, назначиха ги заедно и щяха да делят една стая. Още щом го видя, Алфа едвам успя да скрие разочарованието си. Не успя да запомни името му и го наричаше Плъх . Той не се сърдеше – хареса я веднага, както и всичко, което казваше.

Най-трудно беше, когато отиваха на обяд. Плах не го биваше в много работи, но най-много от всичко не се справяше с яденето. Винаги се капеше, поливаше и мажеше с всичко подръчно. А понякога дори забравяше храна по лицето си. Тогава Алфа го гледаше с нескрито отвращение и го смъмряше:

- Плъх, салфетка!

Но времето минаваше и двамата заформиха добър екип. Той почти свършваше цялата работа, а Алфа я презентираше. Всички я гледаха с обожание, а Плах почти се превърна в любимец.

За Коледа фирмата организира маскен бал и двамата се уговориха да се облекат като Цезар и Клеопатра. Алфа, разбира се, блестеше. Странното бе, че облечен като римски пълководец, Плах почти грабваше окото.

Купонът беше на ниво и алкохолът беше в изобилие. Пиха много, веселиха се и може би , повлияни от ролите си, двамата колеги се оказаха силно привлечени един от друг. Нещата взеха любовен характер. Плах беше силен, уверен, дори красив и за първи път в живота си завърши започнатото. Тръгна окрилен от апартамента на Алфа.

На сутринта Алфа агонизираше от махмурлука и от откъслечните спомени за случилото се след партито. Отиде на работа едва-едва. А там Плах я чакаше с най-широката усмивка, на която беше способен, държеше огромен букет цветя, а всичко по него пращеше от официалност. На Алфа ѝ прилоша.

- Какво става, Плъх? – попита.

- Мила Алфа, –  започна встъпително Плах. – Ти провокира завършеност в мен, която до вчера не мисля, че притежавах, затова – каза и извади малка кутийка от джоба си, готов да продължи романтичното предложение, когато Алфа се втурна в тоалетната. Когато излезе, избърса лицето си, погледна го хладно и категорично каза:

- Не, благодаря!

Плах потъна от срам и цял ден се криеше зад букета неподнесени цветя.

На другия ден Алфа се премести в друга стая, а Плах прочете „Цар Плъх“ на  Джеймс Клавел и реши да отвори магазин за карнавални костюми:

- Така ще помагам на други плахи непохватни младежи да откриват себе си – разказваше въодушевено на Алфа. Тя му се усмихваше, а той се чувстваше щастлив.

Почти.