Колко по-висока заплата носи дипломата за висше образование?

Само една допълнителна година образование може да увеличи доходите на човек с около 7% в Европа, според Европейската комисия. Във всички 36 европейски страни (държавите от ЕС, членките на Европейското икономическо пространство и кандидат-членките на Общността), включени в статистиката, завършилите университети печелят повече от тези със средно или по-ниско ниво на образование.

Но до каква степен нивото на образование влияе върху доходите в цяла Европа?

Според данните на Евростат, цитирани от Euronews, средният разполагаем нетен доход в ЕС, коригиран спрямо размера на домакинството, е бил 21 644 евро през 2024 г. Това се отнася до общия доход на домакинството, след данъци и други удръжки, който е наличен за харчене или спестяване. Той обхваща доходи от труд, инвестиции и парични социални помощи.

Висшистите печелят средно с 38% от хората със средно образование

Този среден годишен нетен доход варира значително в зависимост от образователното ниво: 17 517 евро за основно образование, 21 401 евро за средно и 29 490 евро за висше. Това означава, че завършилите университет в ЕС печелят с 38% повече от тези със средно образование и с 68% повече от тези с ниско образование. 

Премията в доходите на високообразованите работници спрямо тези със средно ниво на образование варира в различните държави. Като цяло разликата в доходите е най-голяма в Източна и части от Югоизточна Европа, най-ниска в скандинавските страни и умерена в Западна Европа.

В допълнение към Турция (62%) и Литва (57%), големи разлики се наблюдават в Албания (54%), Румъния (51%), България и Черна гора (по 48%), Латвия (44%) и Сърбия (40%). В тези страни наличието на университетска диплома осигурява значителна премия в доходите.

В скандинавските страни и части от Централна Европа разликата в доходите, свързана с образованието, е сравнително малка. Тя е 6% в Исландия, 9% в Норвегия, 16% в Швеция, 19% в Дания и 15% в Австрия. 

Сред петте най-големи икономики в Европа разликата в доходите между хората с висше и средно ниво на образование е умерена и близка до средната за еврозоната (31%). Както в Италия, така и в Германия разликата възлиза на 30%, Обединеното кралство отчита разлика от 33%, а във Франция и Испания тя е 34%. 

В България висшистите получават близо три пъти повече от хората с основно образование

В ЕС, сравнявайки средния годишен нетен доход, разликата между висшето и основното образование се разширява до 68% (спрямо 38% при "ножицата" между висшето и средното).

Сред страните от ЕС разликата между основното и висшето образование варира от 29% в Дания до 178% в България. Когато се включат 36-те държави, най-малките разлики се наблюдават в Исландия (14%) и Норвегия (24%).

Въпреки че съотношенията и класирането на държавите се променят, регионалният модел, наблюдаван при сравнението между високото и средното образование, до голяма степен се запазва. 

В седем държави висшистите печелят поне два пъти повече от тези с ниско образование: България (+178%), Румъния (+148%), Сърбия (+114%), Турция (+111%), Албания (+108%), Северна Македония (+106%) и Черна гора (+100%).

В тези страни минималните заплати са едни от най-ниските в Европа, което също обяснява голямата разлика.

Разликата е под 50% в осем държави: Исландия (14%), Норвегия (24%), Дания (29%), Финландия (36%), Нидерландия (41%), Швеция и Словения (по 48%) и Австрия (49%).

Разликата в нетните доходи между високообразованите граждани и тези със средно или основно образование варира в различните страни, като за това може да има различни обяснения - данъчните системи, социалните плащания, структурата на пазара на труда, секторното договаряне и др.