Защо стотици студенти в „Харвард“ учат древнокитайска философия

"Класическа китайска етика и политическа теория". Така се казва третият най-популярен учебен курс в Харвардския университет, разказва Кристин Грос-Лох в The Atlantic.

Курсът е посещаван от над 700 студенти. Единствените предмети, по-привлекателни от него за младите, са "Икономика" и "Увод в компютърните науки".

Преподава се в най-голямата учебна зала на "Харвард" от 46-годишния професор по китайска история Майкъл Пует. Курсът разказва за общество от преди 2500 години, което също както съвременното, е било свят на все по-трудни човешки взаимоотношения, нарастващ нарцисизъм и покачваща се центрираност на вниманието в собствената личност. 

Защо толкова много студенти са привлечени цял семестър да слушат за абстрактната китайска философия на мислители, живели преди хиляди години? Една от причините е, че курсът изпълва едно от най-трудните основни изисквания на университета - "Етично мислене". Но е явно също, че мадите хора са заинтригувани от обещанието на професора в описанието на предмета - "Този курс ще промени живота ви". Първите пъти, когато занятията се провеждат, залата се оказва твърде малка, младежи слушат на входа край стълбите. 

Пует използва китайската фолософия като начин да дава на учащите конкретни, контра-общоприети, дори революционни идеи как да направят живота си по-добър. Това потвърждава Елизабет Малин - студентка. "Класът абсолютно промени гледната ми точка за мен самата, за връстниците ми и начина, по който виждам света", признава тя. В рамките на занятията, професорът изисква от студентите да четат в превод текстове като "Аналекти" на Конфуций, мисли на Менций, "Дао Дъ Дзин" - единствената книга на Лао Дзъ. След това, той активно прилага ученията на сревните китайци на практика в живота на студентите и ежедневието им. Лекциите се вписват в нуждата на 18-, 19-годишните млади хора да открият мястото си в света и да разберат как да бъдат по-добри човешки същества в съвременното общество, където толкова много неща ги плашат и има жестокости и несправедливости, как да създадат добро общество, как да имат живот на разцвет. 

Едно от нещата, които професорът казва на студентите, е че да пресмятат и рационално да решават предварително поставени от тях планове за живота е точно погрешният начин да направят каквото и да е важно житейско решение. Според текстовете на древнокитайските философи тази стратегия на планиране и преднамереност пречи на човека да се отваря към други възможности, които възникват и не се вписват в плана. Така студентите, които я прилагат, не обръщат достатъчно внимание на ежедневните неща, които всъщност са им приятни, които ги укрепват, ободряват и вдъхновяват, а от тях може да възникне наистина изпълнен със смисъл, вълнуващ живот. Ако това, което вълнува човека не е същото като това, което той е решил че е най--добро за него, той може да попадне в капана на неправилния път, да се самоизмами да поеме в насоката на кариера, която не го удовлетворява истински. 

Най-малките решения имат най-голямо въздействие в живота, казва професорът на студентите. Според древнокитайската философия най-обикновените постъпки в ежеднеивето и рутинните неща имат ефекта на житейски вълни. Професорът учи студентите да внимават за тях - от това да задържиш вратата отворена за някой след себе си, до това да се усмихнеш на продавача на плодове и зеленчуци. Можем да променяме курса на деня си като оказваме влияние върху това как се чувстваме. 

Решения се вземат със сърцето, казва той. Американците са склонни да вярват че хората са рационални същества, които постъпват логично, използвайки мозъка си, но древните китайци са били прави да имат една и съща дума за "ум" и "сърце". Сърцето и умът са неразривно свързани, изтъква в лекциите си Пует. Едното не съществува без другото. Правилните решения се взимат спонтанно, без страх и ужас, от сърце-ума.