ИПИ: Никой няма да спечели от прехвърлянето на частните пенсионни партиди в НОИ

Нулеви – в най-добрия случай и трайно негативни в дългосрочен план ще са ефектите от планираните промени в пенсионната система у нас. Около този извод се обединиха водещите експерти на Института за пазарна икономика Красен Станчев, Десислава Николова и Петър Ганев на пресконференция днес. Те представиха резулатите от анализ на института, фокусиран именно върху оценяването на потенциалните ефекти от пенсионната реформа, задействана в края на 2014 година. Никой не си направи труда да измери ефектите от такава фундаментална промяна в структурата на пенсионната система, което не просто е необходимо, а задължително, посочиха те.

Водеща в т.нар. пенсионна реформа от края на 2014 г. е идеята за „избор” за прехвърляне на частните партиди от задължителния втори стълб на пенсионното осигуряване към НОИ.

Този, така наречен избор е фалшив и на практика представлява отказ от лични спестявания, гласи един от изводите на анализа на ИПИ. Целта и мотивите са ясни – да се отвори вратата, през която лични средства да потекат към солидарния фонд. А веднъж отвори ли се тази врата, няма връщане назад, коментира старши икономистът Петър Ганев.

Държавата изпитва сериозни затруднения с бюджета и търси формула за "доброволен" достъп до спестените пари в частните пенсионни фондове. От години Държавното обществено осигуряване е във фактически фалит, дефицитът във фонд „Пенсии” – първият стълб на пенсионното осигуряване, за 2013 г. е 57,4% от разходите или 4,27 млрд.лв. Това означава, че приходите покриват едва 42,6% от разходите за пенсии от ДОО. Останалото се поема от централния бюджет.

Тенденциите ясно показват, че този дефицит вече се движи към 60% или 5 млрд. лв., поясни и старши икономистът Десислава Николова. Практика е този дефицит да се покрива с трасфери от държавния бюджет към ДОО, а те нарастват тройно в периода между 2003 г. и 2013 г. – от 12,8% от всички разходи по републиканския бюджет през 2003 г. до 37,5% през 2013 г. Дефицитът в ДОО набъбва от 2,5% от БВП през 2003 г. до 5,9% през 2013 г. или далеч по-бързо от растежа на икономиката – ясен знак за неговата финансова неустойчивост.

Какви биха били ефектите от промените

Експертите на ИПИ ги групират така:

Икономически ефекти:

Те могат да бъдат оценени пряко през броя на хората, които биха направили избора да преместят личните си партиди от Втория стълб в НОИ, техните вноски до момента на преместването и бъдещите им вноски. Според проведено неотдавна социологическо проучване на Алфа Рисърч такъв ход биха предприели 3% от общо осигурените лица, които към края на 2014 г. са 3,4 млн. души. Може да се очаква, че при актуализиране на данните към днешна дата и след „редакцията” на идеята партидите да се прехвърлят не в НОИ, а в Сребърния фонд, този процент ще се увеличи поне до 5, или 170 хил. лица. Преобладаваща част от тях обаче ще са хората с по-малки партиди, които ще припознаят в прехвърлянето възможност за получаване на по-висока пенсия от солидарната система, коментират от ИПИ.

Приходът от преместените партиди в НОИ/Сребърния фонд би бил в рамките на максимум 330 млн. лв., което е равностойността на 5% от натрупаните до момента 6,6 млрд. лева в частните фондове. По-реално е обаче тази сума да бъде доста по-ниска, около 200-250 млн. лв.

Заедно с трансфера на партидите, ще последва и насочване на бъдещите вноски на преместилите се към НОИ около 170 хил. лица, което в рамките на година би формирало около 70 млн. лв. допълнителни приходи в НОИ. Това се равнява на около 1% от бюджета на НОИ за изплащане на пенсии в рамките на една година, тоест положителният ефект за дефицита на НОИ (равен на близо 5 млрд. лева) дори в краткосрочен план ще бъде незначителен, посочват експертите на ИПИ.

В дългосрочен план ефектът върху дефицита на НОИ се очаква да е негативен, тъй като срещу прехвърлянето на партиди и вноски НОИ обещава пълна солидарна пенсия на лицата, направили този избор. В момента всеки лев, обещан от държавата като пенсия, тежи с над 50 стотинки на бюджета, тоест, покрива се от всички данъкоплатци, а не от осигуровките. Пълната пенсия на тези 170 хил. лица след време би довела до по-голям дефицит в НОИ, защото тяхната пенсия (по текущите правила) ще тежи с близо 40% повече на НОИ, отколкото ако получаваха и втора пенсия. Това увеличение на пенсията от солидарния стълб ще бъде покрито от данъкоплатците в голямата си част, сочи още анализът на ИПИ.

Негативи ще търпят и осигурените лица, решили да се прехвърлят в солидарния фонд, убедени са икономистите от Института. Тези хора ще останат без пенсионни спестявания и ще тежат изцяло на следващото поколение.

Правни ефекти

Отделно, налице е и негативен правен ефект от преместването на средствата, защото на практика това е промяна на тяхната собственост - от конституционно лични, те стават конституционно "на системата". С две думи, идеите за прехвърляне на пари от частния в солидарния фонд е нарушение на конституционното право на собственост, обобщи Петър Ганев. Нещо повече, така се повишава риска от последващи решения, които да "доразвият" идеята и процеса на превръщане на лични партиди във фискални буфери или направо в солидарни плащания, предупреждават икономистите на ИПИ. Ако трябва реално да се правят избори, то хората трябва да имат предвид, че когато държиш парите си в частен фонд, можеш да ги наблюдаваш, управляваш и притежаваш на 100% - ти и твоето семействои. Когато са в солидарен обществен фонд, губиш всички тези възможности.