Македония: Няма да честваме празници с България, ако не ни признаете

Съвместното честване на празници е темата за България в македонските медии днес. 

"Призоваваме властите в Македония вместо да правят отстъпки, за да получат българска подкрепа за евроатлантическите интеграции, да защитават твърдо македонската идентичност и език и да отхвърлят всички опити за промяна на името, идентичността и културата." Това се казва в съобщение на Австралийско-македонския комитет за човешки права, в реакция на инициативата за съвместно честване на Илинден от страна на Македония и България, предаде електронното издание МКД, цитирано от "Фокус".

„Основна европейска и цивилизационна ценност е неприкосновеното право достойно да поддържаш своята идентичност и култура като основа за равноправно сътрудничество и интеграция в света”, заявиха от комитета. В съобщението се критикуват и положителните сигнали от македонския президент Георге Иванов за приемане на декларацията за добросъседство. 

„Призоваваме македонското правителство да се откаже от намерението за превръщане на декларацията в договор за добросъседство, докато България не признае официално македонската нация, език и култура”, заявяват още от Австралийско-македонския комитет за човешки права от Мелбърн.

Сдружението”Македонски манифест” от Скопие изпрати открито писмо до българския президент Росен Плевнелиев, предаде Либертас. 

„Македонският манифест подкрепя инициативите за добросъседски отношения на Балканите. Даже и настоява за това. Без искрени и открити отношения между съседите това не е възможно. Македонският и българският народ са различни народи, с различни езици и това се признава от световната наука, с изключение на българските политици, журналисти и пропагандатори, които продължават да мечтаят за Санстефанска България. Този проект беше и остана мъртъв, както призна и самият автор на проекта – Русия. По времето на комунистическата диктатура един националист като Тодор Живков разбра, че съществуват македонска нация и език и безусловно подписа пет договора между Македония и България”, се казва в писмото. Според неговите автори след падането на комунизма България е проиграла шанса да признае Македония с нейната нация и език. 

„От тогава насам, противно на логиката и законите на добросъседството, България чрез институциите на ЕС упражнява натиск върху Македония за подписване на Договор за добросъседство, въз основа на неравноправен и несиметричен принцип. Това наранява нас македонците и ни прави внимателни, когато трябва да се подпише договор със съсед, който не признава нашата нация, език, култура, история и традиция. Добросъседството подразбира взаимно признаване и уважаване на ценностите на нациите. Не съществува държава без народ, а това трябва да разбере и ЕС и най-накрая да се европеизира и да престане да подкрепя българската политика на отричане и непризнаване. 

С отказа си да признае македонска нация и език България на практика признава Македония само като географско понятие. Излиза, че България иска да подпише договор за добросъседство с нация която за нея не съществува. Как тогава искате да имате договор с някой, който не съществува? Ако за България съществува само географска Македония, тогава договорът за добросъседство трябва да се подпише с някой географски субект – реката Вардар, Шар Планина и Охридското езеро. В случая договорът трябва да бъде подписан от представители на македонската нация”, се казва в писмото. Според „Македонски манифест” същото важи и за съвместното честване на исторически дати, тъй като без признаване на македонската нация не можело да има подобно честване. 

„Общи дати, които свързват Македония и България, са да речем Денят на победата над фашизма, 9 май или денят на установяване на дипломатически отношения. Илинденското въстание не може да се чества. Както говорят историческите факти от 1903 г., както и известни писатели и журналисти като Хенри Бейсбърд: „революционното движение е реалността за истинското македонско движение, подготвяно от македонци, водено от македонци и подпомагано от мнозинството славянско население”. Затова и въстаниците създават своя Крушевска република, затова подготвят и леярна за монети, като платежно средство на свободната македонска държава. По отношение на всеславянските просветители те трябва да се честват не само от Македония и България, а от всички славянски народи. Българският приоритет и за това събитие е още една в редицата исторически мечти”, пишат още от „Македонски манифест”. Те още изтъкват, че за да има добросъседство между двете страни, трябва да бъдат направени конкретни стъпки, а сред първите е признаването на македонска нация и език.