Оздравяване по европейски модел

Който е следил по-внимателно предизборните кампании на основните политически сили, които вече са в новия парламент, сигурно е забелязал, че в списъка с обещания към избирателите си проби път едно ново понятие. То е в частта „здравеопазване”  и е нещо като кратката дефиниция в политическите платформи по въпроса как Националната здравно-осигурителна каса да престане все да е на „червено”, а в същото време все повече българи да имат реален достъп до лечение. Преди да е станало твърде късно!

Понятието е „прогенерична политика” и както стана ясно от кампаниите преди 5 октомври, все повече лидери и формации са „За” масовото й навлизане у нас. Отделен въпрос е, колко от политиците са в състояние най-общо да обяснят какво имат предвид, когато повтарят авторитетно „ние сме за прогенерична политика”. Силно се надяваме, че поне спряганият в последните часове за здравен министър д-р Петър Москов е компетентен по темата. Много е възможно останалите публични фигури от политическата класа просто да  въртят на глас термин, който им се струва моден хит, за да се харесат на Европа, тъй като ЕС все по-сериозно залага на прогенеричната политика. А тя, най-простичко казано, означава прилагане на най-различни държавни практики, които стимулират предписването и лечението с генерични лекарства – еквиваленти на оригинални лекарствени продукти, чиито патент е изтекъл и само поради тази причина са в пъти в евтини от тях. Иначе, генериците имат същия качествен и количествен състав на активните вещества, същата лекарствена форма като оригинала, отговарят на същите изисквания за качество, ефективност и безопасност и се произвеждат в съответствие с всички международни стандарти.

Само заради по-рентабилната си себестойност генеричните лекарства водят до икономии в размер на 35 милиарда евро на европейските здравни системи всяка година, по данни на Европейската генерична асоциация, съобщиха експерти на семинар, организиран от фармацевтичната компания "Актавис".

В ЕС генеричните лекарства имат около 54% дял от лекарствения пазар в опаковки, а разходите за тях са едва 21%. Благодарение на масовото им навлизане, средната цена на лекарствена терапия се е понижила с 60% в страните-членки на ЕС в периода 2001-2013 г.  За същия период достъпът до лечение в ЕС се е увеличил с 200%.

Със сигурност Европа ще развива все повече насърчения за прогенеричната си политика като се имат предвид последните прогнози на Европейската генерична асоциация. Два важни изводи от тях са особено впечатляващи:

- при увеличаване на употребата на генерични лекарства с 20% в областта на онкологията ще бъдат спестявани още 4 млрд. евро годишно в европейски мащаб

- при общо увеличаване на генеричните лекарства с 20%, спестяванията ще възлизат на 16 млрд. евро годишно.

Каква е ситуацията в България?

Хайде, да не се сравняваме на първо време с развитите страни като Швеция например, където в края на годината ти връщат процент от направените вноски за здравно осигуряване, ако не си ползвал здравни услуги през последните 12 месеца. Нека видим как сме, съотнесени към Източна Европа.

Публичните разходи за лекарства в страните от Източна Европа варират около 25% от обществените разходи за здравеопазване. У нас на пръв поглед, процентът е долу горе същият. При бюджет на Националната здравно-осигурителна каса от 2.8 милиарда лева и общ бюджет за здравеопазване 3.4 милиарда лева за 2013 г. публичните разходи за лекарства са 927 милиона лева или приблизително 33% от разходите на НЗОК и 27 % от общите публични разходи за здравеопазване. 

Но, съществена част от публичните разходи за лекарства у нас, по-точно 154 милиона от тези 927 милиона лева, се дължи на начисляването на ДДС върху всички плащания на НЗОК и лечебните заведения за лекарства, казва д-р Евгени Тасовски, завеждащ „Връзки с институциите” на БГ Фарма – българската генерична фармацевтична асоциация. Да приспаднем ДДС-то и ето как цифрите стават други - публичните разходи за лекарства в България без ДДС стават 770 милиона лева, или близо 23% от публичните разходи за здравеопазване – т.е под процента за Източна Европа. Между впрочем, в цяла Източна Европа няма друга държава, която да начислява толкова висок данък върху лекарствата. Ето и още малко данни за основните параметри на финансирането на здравеопазването в България за 2013 г.:

- Общи разходи за здравеопазване -  до 6.2 млрд. лева, или 8% от БВП

- Публични разходи за здравеопазване – 3.3 млрд. лева, 4.1% от БВП;

- Частни разходи за здравеопазване - 2.9 млрд. лева, 3.9% от БВП

- Среден процент на доплащане за частично реимбурсираните медикаменти (т.е парите, които излизат от джоба на крайния потребител, на пациента ) – 55% и повече. За сравнение, средно за Европа този процент е 25.

Когато парите едва ти стигат за хляб, какво правиш ако трябва да доплащаш толкова много за лекарства – лишаваш се от тях или пък минаваш на „икономичния вариант” да делиш на две предписаната доза, казва д-р Тасовски. Тъжната констатация е трайни позиции по висока смъртност – най-вече от сърдечно-съдови заболявания, защото това е най-голямата група на рисков здравен контингент в България, около 2 млн. души. Или пък тежки усложнения, които изискват много по-скъпо лечение като хирургични операции, поставяне на стентове и т.н. Ето ви още едно обяснение, защо касата все е в дефицит...

Малко цифри за размисъл, какво би станало със сметките на касата, ако прогенеричната политика наистина стане приоритет: За последните пет години, откакто и генерични продукти се допускат в листата за финансиране от касата, по данни на IMS Health България, средната цена за ден лечение в България се е понижила с 23% за 7 основни терапевтични групи, сред които з лечение на сърдечно-съдови заболявания, епилепсия, диабет и др. В същото време, засъщите терапевтични групи достъпът до лечение – т.е. пациентите, които могат да разчитат спокойно на пълноценна терапия, се е повишил с 80%. Защото, какво друго е смислената държавна здравна политика, ако не реален достъп на колкото се може повече пациенти до качествени, ефикасни и безопасни лекарства на достъпни цени. А защо не и на 100% безплатно лечение за социално-значими заболявания като хипертонията например – нещо, напълно постижимо, ако политическата воля и Касата подкрепят вариант да се изписват повече генерични медикаменти. Във Франция го правят – 65% от предписваните лекарства за социално значими заболявания като сърдечно-съдовите болести например са генерици. 90% от антибиотиците – също. Ние да не би да сме по-умни, или пък богати от една от най-мощните европейски икономики?!

Ирина Велева