Харчат ли се ефективно парите за здраве? Никой не знае!

Новият регламент за оценка на здравни технологии може да възпрепятства сериозно навлизането им в България, предупреди проф. д-р Татяна Бенишева-Димитрова, председател на Българската асоциация за лекарствена информация, по време на втория годишен Бизнес Форум Фарма, организиран от сп. „Мениджър” в края на февруари. Ето и аргументите й.

Разходите за лекарства в световен аспект към 2020 година ще достигнат 1 трлн. долара, с непрекъснато нарастване от 5% годишно. Откъде ще дойдат тези средства? СЗО отсега предупреждава, че с тези темпове на нарастване на разходите, към 2030 година сегашният световен бюджет за здравеопазване би бил изконсумиран само за лекарства. В същото време, прилагането на новите терапии не може да бъде ограничено. Всичко това означава, че трябва да бъдат въведени нови методи за ефективен контрол на лечението, за да се управляват по-ефективно средствата, да се насочват към тези, които действително имат нужда от иновативни терапии.

Дали това се случва в България?

Опитваме се да намерим данни как Националната здравно-осигурителна каса отчита разходите за лекарства, дали концентрира вниманието си върху разходите за лекарствата в извънболничната помощ например, дали знае колко пациента стоят зад тях, какъв е медицинският резултат. За всичко това няма никакъв анализ, никакви разчети повече от 15 години, или откакто съществува НЗОК.

Има ли отчетност в болничната помощ? От 2003 до 2016 г. седемкратно е нараснал бюджетът по това перо. А пациентите продължават да бъдат недоволни. Не е ясно също така и какъв е делът на тези лекарства, тъй като реално нямаме анализ и картина какъв е нашият пазар. Да, има външни фирми, които правят такива анализи, но реално, този, който прави разходите, не се отчита, защото никой не го задължава да го прави. В последните три години в лекарствения пазар у нас е включена и таргетната терапия, която вече е с дял от около над 200 млн. лв. Но нека отново повторя - няма точен отчет как Здравната каса харчи всички тези милиони, които вече достигат 750 млн. лв. и дали се изразходват ефективно.

И така, изведнъж държавата решава, че парите не стигат и трябва да бъдат въведени нови правила за контрол на разходите. Но, в същото време и до момента, нямаме конкретни мерки нито за отчетност, нито за контрол, нито за публичност. Защо? Защото, според мен, не съществуват ефективни мерки, които да контролират самата държава, когато тя сама си залага законови правила. Единственият обективен коректив евентуално биха били неправителствените организации, които обаче в България нямат нито такъв глас, нито такава сила, че да могат да наложат на институциите самоконтрол. При всичко това, държавата решава че трябва да въведе мерки, но не чрез контрол на разходите, а като сложи цедка на входа на Здравната каса чрез един нов модел, който въщност не е нов за Европа, но не се прилага от държавата, а от външни фирми – а именно, нова оценка за всички тези технологии и иновативни терапии.

 Кое всъщност налага въвеждането на този модел? Неправомерното управление, честата смяна на политики и политически екипи, липсата на прозрачност и контрол върху ефективността на публичните разходи за лекарства.

Накратко, държавата реши да приложи нова концепция за оценка на здравните технологии, която, най-общо трябва да отсъжда дали навлизането на дадена технология е ефективно и какви резултати би дала в някакъв определен диапазон. Това е мултидисциплинарен процес и е цяла наука. Откъде всъщност копираме този модел? Той е въведен още в края на 80-те години от развитите държави, за да могат да преценяват в крайна сметка дали да плащат за дадена технология или не. Това е много сложен процес и във всяка държава оценките на тези технологии е различна, поради разликите в скоростта на икономическо и иновационно развитие. Въпреки това ЕС решава да разработи общ модел – Европейската мрежа за здравни технологии, най-вече за облекчаване и улеснение на прохождащи в това отношение държави. България е член на този проект и по тази причина, държавата решава да „облече” всичко това в закон и наредба.

Нормативната рамка вече е факт. Кой обаче ще оценява технологиите в областта на лекарствата у нас? Кой ще преценява дали иновативните терапии трябва да влязат в позитивния списък за финансиране от публичните фондове? На практика стана така, че една голяма и сложна наука парадоксално бе вкарана в един нормативен акт, в ръководство, което подлежи на административно-наказателни разпоредби.

Няма друга държава с такъв модел! Целта на тази наредба е най-просто казано, да се оцени дали касата трябва да плаща за дадена иновация в здравеопазването. Комисията, която ще оценява здравните технологии, се състои предимно от администратори, които трябва да стъпят върху научни решения и да правят сериозни изводи по цели 9 сложни, научни направления. Големият въпрос е откъде те ще имат нужния научен потенциал, за да направят верни и правилни оценки. Един от важните показатели в бъдещите оценки е бюджетното въздействие в дългосрочен план. Но в България няма епидемиологични данни, няма регистри. На какво ще стъпи тази наука, за да оцени бюджетното въздействие? На хипотези! Кой ще оцени това въздействие? Отново опираме до хипотези. Изводът е очевиден - по-лесно е да се сложи контрол на входа на центрофугата на касата, отколкото изхода. Дали пък всъщност този модел няма да се окаже сериозна бариера за навлизане на нови здравни технологии в България?!