Зоркият поглед е резултат от еволюцията на черепа

В сравнение с другите примати, човекът има уникално анатомическо устройство – периферното му зрение, което помага за бързото откриване на врагове и на плячка в откритите пространства на африканската савана, пишат френски биолози в статия за списание Scientific Reports.

Те сравнили орбитите на 100 човешки черепа и 120 черепа на примати. Открили, че хората и гибоните имат най-малък ъгъл на сближаване в сравнение с шимпанзетата, бонобо, горилите и орангутаните.  Установили освен това, че орбитите при хората са много по-широки, отколкото при приматите. Тази особеност дарила Homo sapiens с мощно периферно зрение.

 Външният край на орбитите при хората е по-силно изместен към задната част на черепа в сравнение с маймуните.  В съчетание с изпъкналостта на очната ябълка това увеличава зрителното поле и повишава способностите на зрението да оглеждат околностите.

Учените смятат, че изместването на очните орбити е свързано с естествения отбор по времето, когато човешките преди са сменяли местообитанията си от джунглата към откритите пространства на саваната. Предишното разположение на очните ябълки помагало на горските хора да предпазват очите си от клоните. Изпъкването на очите от своя страна открива немалка част от този орган към слънчевите лъчи и е „компромисно решение” на еволюцията.  За по-широкото зрително поле хората платили с болести, свързани с пораженията от ултравиолетовите лъчи, включително и катаракта.

Миналата година същият екип учени разви хипотезата, че хората са способни да увеличат зрителното си поле с 50%, като въртят очите си, без да променят положението на главата. Тази способност помогнала на древните хомо сапиенс бързо и с минимална загуба на енергия да следят какво се случва в саваната.