Ердоган готов на предсрочни избори заради рейтинг и борба за власт

Турското министерство на правосъдието съобщи преди ден, че общите парламентарни и президентски, избори в страната ще се проведат на 18 юни 2023 г. Редица дипломати от ЕС обаче казаха пред медиите при условие за анонимност, че според тях датата на гласуването може да бъде изместена за тази есен. Твърди се, че инициативата за по-скорошни избори ще дойде от турския президент Реджеп Тайип Ердоган. Според проучвания рейтингът му пада и президентът се опасява, че може да загуби популярност до следващата година, пише "Независимая газета".

Ръководителят на турското министерство на правосъдието Бекир Боздаг обяви предстоящата дата на изборите в интервю за вестник "Миллиет" миналия петък. Освен това той не изключи възможността и правото на Ердоган да бъде преизбран. Така правосъдното министерство отхвърли аргументите на опозицията. Тя настоя, че Ердоган няма право да се кандидатира за президент, тъй като вече е избиран два пъти поред за държавен глава. Боздаг обясни още, че новият президентски мандат за настоящия лидер ще бъде втори, а не трети. Всъщност през 2018 г. Турция премина от парламентарна към президентска форма на управление. Следователно първият мандат на Ердоган не се брои. С една дума, Министерството на правосъдието за пореден път потвърди реномето си на структура, контролирана от държавния глава.

 Междувременно още в неделя германският Welt am Sonntag, позовавайки се на свои източници в Европейската служба за външна дейност и сред дипломати от ЕС, съобщи, че Ердоган се готви за предсрочни, поне президентски избори. Твърди се, че те ще се състоят тази есен, най-вероятно през ноември. Именно от този предизборен ъгъл източниците на изданието разглеждат последните външнополитически действия на Ердоган -  намерението му да проведе операция срещу кюрдите в Сирия, непримиримостта му в отношенията с Гърция и особено желанието му да стане посредник между Русия и Украйна . Нека припомним, че турският лидер помогна за организирането на транспортирането на украинска пшеница от Одеса. Ердоган превърна Турция в платформа за украинско-руски преговори. Той също така е готов да съдейства за среща между Владимир Путин и Володимир Зеленски. На теория всички тези факти трябва да убедят Запада, че Ердоган вече е незаменим на международната арена. Съответно в ЕС и САЩ трябва да се задават по-малко въпроси относно предстоящите избори. Информацията на германския вестник веднага предизвиква паралели със събитията отпреди четири години. Тогава общите избори в Турция бяха насрочени за 2019 г. Но през април 2018 г. по инициатива на Ердоган гласуването беше отложено. Състоя се на 24 юни 2018 г. Буквата на закона беше спазена. Моментът на предизборната кампания не е ясно определен от турското законодателство. Започва с одобрението на списъка с кандидати. Въпреки това, краткотрайната предизборна кампания, както тогава, така и сега, със сигурност е в интерес на властите, а не на разпръснатата опозиция, която се нуждае от време, за да се споразумее за един единствен кандидат - съперник на Ердоган.

От 2021 г. рейтингите на действащия президент падат. Умората на турците от дългото управление на Ердоган и най-вече икономическата ситуация също оказва влияние. „Да, рейтингът на президента е по-висок от този на неговата партия. Да, на някои от избирателите може да им направи впечатление външнополитическата му активност. Турците от училищната скамейка поемат благоговение пред идеята за величието на страната. Но дали тази идея може да надвие стомаха е голям въпрос “, каза старши изследователят в института за международни и икономически отношения  Виктор Надеин-Раевски. Според Турския статистически институт на 3 август инфлацията през юли е била 76,9%. Това е най-високата цифра от 1998 г. насам, а според редица критици на президента, ситуацията всъщност е още по-лоша. Инфлацията в страната започна да расте и лирата започна да пада от есента на 2021 г., когато Ердоган, противно на съветите на много известни икономисти, принуди Централната банка да намали лихвения процент с 14%. Президентът искаше да стимулира икономическия растеж и да избегне зараждаща се стагнация. Обемът на промишленото производство, според Ердоган, наистина е нараснал. А цената за това беше необузданото поскъпване и растящата безработица, особено сред младите хора.

Това, разбира се, не може да не се отрази на предпочитанията на избирателите. Според повечето социологически проучвания два пъти повече избиратели са готови да гласуват за опозиционните партии, отколкото за проправителствените. Вярно, голям е и процентът на нерешилите. В същото време според социологическо проучване на Metropoll през юни, Ердоган ще загуби на втория тур от който и да е от потенциалните кандидати за президент - кмета на Анкара Мансур Яваш, кмета на Истанбул Екрем Имамоглу, десния политик, борец срещу имигрантите Мерал Ашкенер и председателят на Републиканската партия, Народна партия (CHP) Кемал Кълъчдароглу. Проблемът на опозицията е, че трябва да има само един кандидат на президентските избори. Междувременно шестте водещи опозиционни партии (според редовната среща на лидерите те се наричат ​​„масата на шестимата“) не са взели решение по този въпрос. За най-силен кандидат досега се смята лидерът на най-старата кемалистка партия Кълъчдароглу. Въпреки това никой не отмени амбициите на други политици. „Няма кандидат, няма предизборна кампания. Всяко по-нататъшно забавяне ще бъде от полза за сегашното правителство“, пише Некати Озкан, колумнист на вестник Cumhuriyet. Бързите избори, разбира се, ще бъдат в интерес на Ердоган - неговите опоненти, както през 2018 г., може просто да нямат време да организират ефективна предизборна кампания.  Ако настоящият президент загуби, разбира се, отношенията между Турция и Руската федерация ще се променят. Никой от опозиционните кандидати няма толкова дълги и близки отношения с Путин като Ердоган и победителят ще бъде зает, поне в началото, с преодоляване на наследството на своя предшественик у дома.