Макрон преназначи Себастиан Льокорню за министър-председател на Франция

Френският президент Еманюел Макрон назначи повторно Себастиан Льокорню за министър-председател, след като той се отказа от поста по-рано тази седмица, надявайки се, че Льокорню ще може да получи достатъчно подкрепа от дълбоко разделения парламент, за да приеме бюджет за 2026 г., предаде Ройтерс.

С това назначение 47-годишният Макрон рискува да разгневи своите политически съперници, които твърдят, че най-добрият изход от най-дълбоката политическа криза в страната от десетилетия е Макрон или да обяви предсрочни парламентарни избори, или да подаде оставка.

Непосредствената задача на Льокорню ще бъде да представи бюджет пред парламента до края на понеделник.

„Приемам, по служебен дълг, мисията, поверена ми от президента на републиката, да направя всичко възможно, за да осигуря на Франция бюджет до края на годината и да се справя с ежедневните проблеми на нашите съграждани“, написа Льокорню в X.

„Трябва да сложим край на тази политическа криза, която изнервя френския народ, и на тази нестабилност, която е вредна за имиджа и интересите на Франция.“

Левицата е разочарована

Макрон по-рано свика среща на лидерите на основните партии, за да потърси подкрепа за избора си. Лидерите на левицата изразиха недоволство, че Макрон няма да избере министър-председател от техните редици, а възмутената им реакция подсказваше, че бъдещото му правителство може да е толкова крехко, колкото и предишните.

Още едно разпаднало се правителство би увеличило вероятността Макрон да свика предсрочни избори – сценарий, който се смята за най-облагодетелстващ крайнодесните.

„Не искаме парламентът да бъде разпуснат, но и не се страхуваме“, каза лидерът на Социалистическата партия Оливие Фор пред репортери след срещата.

Кризата спъва икономическия растеж

Политическите сътресения във Франция, които забавиха растежа и изплашиха финансовите пазари, бяха до голяма степен предизвикани от решението на Макрон миналата година да проведе предсрочни парламентарни избори – залог, който доведе до разделяне на парламента между три идеологически противоположни блока.

Стремежът на страната да внесе ред във финансите си, изискващ съкращения на бюджета или повишаване на данъците, за които никоя партия не може да се споразумее, само задълбочи кризата. Същото важи и за маневрирането на политическите лидери, които се стремят да наследят Макрон на президентските избори през 2027 г.

Ако Националното събрание не успее да намери общ език за бюджет в дадения срок, може да се наложи приемане на извънредно законодателство, за да се запази функционирането на страната през следващата година с прехвърляне на бюджета.

Макрон не позволи на крайнодясната партия „Национален сбор“ на Марин льо Пен и крайнолявата партия „Непокорна Франция“ да участват в срещата на партийните лидери.

Председателят на „Национален сбор“ Жордан Бардела заяви, че стратегията на президента е била да се избегнат законодателни избори, а не да се защитават интересите на френския народ.

„За НС е чест, че не сме поканени. Не сме за продажба на тези около Макрон“, написа Бардела в X.

Ще бъде ли договорен бюджет?

Управителят на централната банка на страната Франсоа Вилроа дьо Гало прогнозира в петък, че настоящата политическа несигурност ще струва на икономиката 0,2 процентни пункта от брутния вътрешен продукт. Бизнес настроенията пострадаха, но икономиката като цяло е добре, каза той.

„Несигурността е... враг номер едно на растежа“, коментира Дьо Гало пред радио RTL.

Напрегнатите бюджетни преговори тази и миналата година, докато Франция се стреми да обуздае публичните си финанси и да укроти огромния бюджетен дефицит, струваха на Макрон трима министър-председатели за по-малко от 12 месеца.

В центъра на последните бюджетни преговори беше желанието на левицата да отмени пенсионните реформи на Макрон от 2023 г., които вдигнаха възрастта за пенсиониране, както и да се обложат богатите с по-високи данъци. Темата за данъците среща отпор от консерваторите, от чиято подкрепа Макрон също се нуждае, за да се приеме бюджет.

На срещата Макрон предложи да отложи повишаването на възрастта за пенсиониране до 64 години с една година до 2028 г. Лидерът на Зелените Марин Тонделие определи отстъпката като недостатъчна.

Дьо Гало каза, че би било за предпочитане дефицитът да не надвишава 4,8% от БВП през 2026 г. Прогнозира се дефицитът да достигне 5,4% тази година, почти двойно повече от тавана в Европейския съюз.

Предпоследният министър-председател на Макрон – Франсоа Байру, беше отстранен от Националното събрание заради плановете си за икономии от 44 милиарда евро, за да се намали дефицитът до 4,6% от БВП.