Андрей Гюров и Илияна Йотова в спор за сигурността, бюджета и ролята на президента

Войната в Украйна, сигурността в Черно море, икономическата политика и отношенията между институциите очертаха основните разделителни линии в дебата между кандидатите за президент Андрей Гюров и Илияна Йотова преди балотажа, излъчен по Българската национална телевизия. Двамата размениха обвинения за политически зависимости, решенията на предходни правителства и поведението на президентската институция.

Съгласие имаше по въпроса, че президентът разполага с достатъчно правомощия в действащата конституция, но оценките им за начина, по който трябва да ги използва, се разминаха. И двамата се обявиха срещу изпращането на български войници в Украйна, като влязоха в спор за ангажиментите на страната и подхода към постигането на мир.

За избирателната активност и политическата подкрепа

Гюров обясни ниската избирателна активност с кампания, в която според него хората са били плашени с война и „измислени врагове“. Той призова гражданите да гласуват на балотажа и да убедят поне още един човек да отиде до урните.

„Президентската институция е като пиано в хола – всички го заобикалят и никой не свири на него“, заяви Гюров.

Според него държавният глава може да обединява обществения потенциал и да бъде противотежест на власт, която се е самозабравила.

Йотова отговори със същата метафора, като определи институцията като добре акордирано пиано, чиито послания отговарят на очакванията на хората. Тя подчерта, че зад кандидатурата ѝ стоят широк инициативен комитет и различни политически сили, и заяви, че част от формациите, подкрепящи опонента ѝ, са потърсили подкрепата на ДПС и Делян Пеевски.

Гюров отрече да са търсени договорки с партийни централи или лидери. По думите му кандидатурата му е гражданска, а в инициативния му комитет няма политически личности и представители на Държавна сигурност.

„Обръщаме се към българските граждани и очакваме тяхната подкрепа“, заяви той.

За войната в Украйна

Гюров постави в центъра на позицията си принципа, че международните граници не могат да бъдат променяни със сила. Според него спазването на международното право е гаранция за сигурността на държави като България.

Той предупреди, че приемането на териториални промени, наложени чрез война, би поставило под въпрос суверенитета и териториалната цялост и на други страни. Подчерта и необходимостта България да изгражда коалиции със съюзниците си, преди да се нуждае от подкрепата им. По думите му позиция, при която страната остава сама срещу останалите членове на ЕС, не може да бъде определена като силна.

Йотова възрази срещу изходната теза, че България не е голяма сила, като подчерта равнопоставеното ѝ членство в Европейския съюз. Според нея президентът трябва да представлява страната през българския национален интерес.

"Ако на всичко кзваш "да", както десетилетия наред се случваше в България, тогава ти си просто безгласен. Но времената се промениха, включително и в ЕС. Когато си достатъчно уверен и добре подготвен, можеш много лесно да намериш съюзници и да променяш политики и то в полза на Европа, а не срещу нея", заяви Илияна Йотова.

Различията се задълбочиха по въпроса за постигането на мир. Йотова защити преговорите като единствен път за прекратяване на войната и настоя, че е необходимо трайно мирно споразумение, а не поредно примирие. Според нея Русия не може да бъде изключена от този процес, защото никой друг не може да взема решения вместо нея. 

"Дори държави като Финландия и Норвегия вече се оптиват да преговарят с Владимир Путин", добяви Йотова.

Гюров посочи Русия като агресор и източник на заплахите за България и Европа. Той настоя, че стремежът към мир трябва да бъде подкрепен с реални способности за възпиране, и предупреди, че разделянето на „миролюбци“ и „войнолюбци“ подкопава възможностите за защита на страната.

„Обадихте ли се на Путин и той вдигна ли ви?“, попита Гюров, оспорвайки ефекта от призивите за преговори без конкретни действия.

За сигурността в Черно море

Йотова заяви, че е поставила въпроса за безопасността на черноморското корабоплаване пред Общото събрание на ООН. Тя свърза проблема с продоволствената сигурност, поскъпването на застраховките и намаляващата готовност на компании да използват морските маршрути.

По думите ѝ свикването на Консултативния съвет за национална сигурност е било част от усилията за намиране на решение с партньорите от ЕС и НАТО. Тя посочи дипломатическите контакти с Румъния и Турция и защити предложението за мораториум върху военните действия в Черно море с участието на шестте крайбрежни държави.

„Пожеланието за мораториум не е отбранителна стратегия. Мълчанието не е отбрана“, отговори Гюров.

Според него Консултативният съвет е бил свикан прекалено късно и без достатъчно конкретни цели и решения.

Той настоя за ясно назоваване на източника на заплахите, защита от дронове, противоракетни способности и адаптиране към променящия се начин на водене на война. По думите му закупуването на системи само по себе си не е достатъчно, ако България не участва в развитието и използването на новите технологии.

Гюров определи инцидентите с ударените кораби в Черно море като доказателство за неуспеха на политиката на „снишаване“. Йотова от своя страна настоя, че международните инициативи трябва да бъдат оценявани според това доколко защитават националния интерес.

За ангажиментите към Украйна, ЕС и НАТО

Йотова обвини Гюров, че при посещение в Киев е подписал споразумение с десетгодишен хоризонт без мандат от Народното събрание. Тя постави въпроси за реакторите за АЕЦ „Белене“, производството на дронове и участието на България в т.нар. Коалиция на желаещите.

Гюров отхвърли твърдението, че с рамковото споразумение са поети автоматично конкретните ангажименти, които Йотова му приписва. Според него отделните договори в неговите рамки подлежат на парламентарна ратификация.

Двамата заявиха, че български войници не трябва да бъдат изпращани в Украйна. Йотова подчерта, че това не бива да се случва нито по време на войната, нито след нея. Гюров се позова на решение на Народното събрание и определи противоположните внушения като спекулации.

Спорът продължи около възможните ангажименти за мироопазващо присъствие след края на войната. Гюров защити участието в Коалицията на желаещите с аргумента, че оттеглянето поставя България в изолация и ограничава възможностите пред българската индустрия.

За отношенията със Скопие

Йотова заяви, че България трябва да продължи досегашната си политика към Северна Македония, тъй като изпълнението на договореностите вече е европейски, а не само двустранен въпрос.

Според нея положението на хората с български корени не се е подобрило, а Скопие се опитва да отлага изпълнението на поети ангажименти и да репресира граждани с българско самосъзнание. Тя настоя България да продължи да търси подкрепата на европейските си партньори за спазване на договорките.

Йотова отправи критики към поведението на Кирил Петков като министър-председател и заяви, че намесата на тогавашния президент Румен Радев е предотвратила отстъпление от българската позиция.

Гюров оспори тази интерпретация. Той припомни, че като председател на парламентарната група на „Продължаваме промяната“ е участвал в процеса около френското предложение, чиято цел според него е била именно превръщането на българските условия в общоевропейска позиция.

Като резултат посочи изискването българите да бъдат вписани в конституцията на Северна Македония. Гюров обвини президентската институция, че тогава е допринасяла за разделението, а впоследствие политическите сили са признали предложението за добро за България.

За правомощията на президента и служебните кабинети

И двамата кандидати заявиха, че не смятат за необходимо разширяване на президентските правомощия.

Гюров подчерта, че България е парламентарна република и държавният глава не може да замества изпълнителната власт. Според него съществуващите инструменти трябва да се използват по-активно и отговорно за обединение на обществото, а не за лансиране на политически проекти.

Йотова също защити тезата, че президентът разполага с достатъчно възможности.

„Ако искаш повече правомощия като президент, или не познаваш Конституцията, или си жаден за власт“, заяви тя.

Съществено разминаване имаше за т.нар. домова книга, която ограничава избора на служебен министър-председател. Гюров защити механизма като преграда пред съсредоточаването на прекалено много власт в един човек, давайки като пример договора с „Боташ“.

Йотова определи „домовата книга“ като позорна и настоя правилата за съставяне на служебно правителство да бъдат сериозно преразгледани. На въпрос дали отново би предложила Гюров за служебен премиер тя отговори положително, като обясни, че изборът ѝ е бил силно ограничен.

Гюров заяви, че отново би поел подобна отговорност, ако интересът на страната го изисква. Той защити работата на служебния си кабинет и посочи като негов резултат провеждането на честни избори, признати от всички.

За независимостта и отношенията между институциите

Гюров отново отрече да е водил разговори с партийни централи и лидери. Той заяви, че като президент би подкрепял правилните решения на правителството, но би налагал вето, когато се нарушават интересите на гражданите.

Йотова също заяви, че би била независим държавен глава. Тя защити сътрудничеството между институциите и подчерта, че те не трябва да водят война помежду си.

В отговор на критиките за близостта ѝ с Румен Радев тя заяви, че политическите сили зад Гюров не са говорели за авторитаризъм, когато Радев е участвал в тяхното създаване.

За икономиката, цените и бюджета

Оценката за служебния кабинет на Гюров предизвика нов сблъсък. Йотова го обвини в неадекватни мерки срещу поскъпването и заяви, че част от министрите му не са се справили с противодействието на спекулата.

Гюров отговори, че по време на неговото управление цените са се повишавали по-бавно, а впоследствие инфлацията се е ускорила. Той заяви още, че при по-високи международни цени на петрола потребителите са плащали по-малко на бензиностанциите, и обвини кабинета на Радев в популистки решения, които увеличават разходите на бизнеса.

Двамата се разминаха и в оценката за състоянието на публичните финанси. Йотова заяви, че правителството не е успяло да осигури достатъчно средства в удължителния бюджет и критикува използването на пари от Българската банка за развитие.

Гюров отрече плащанията на държавата да са били поставени под въпрос. По думите му при напускането на кабинета във фискалния резерв е имало 6,8 млрд. евро. Той защити връщането на средства от ББР в бюджета с аргумента, че така се ограничава използването на банката като „касичка“ за приближени фирми и се оставя възможност на следващото правителство да определя разходите.

За бъдещия бюджет Гюров заяви, че ще следи за допълнителни разходи и нов дълг. Той обвини правителството, че насочва средства към „безотчетни“ пера за сметка на студентите, майките и най-бедните пенсионери. Разкритикува и еднократния данък върху свръхпечалбите като мярка, която подкопава доверието на инвеститорите.

"Държавата на ограничава разохдите си, а "изтупва" гражданите и бизнеса като брашнян чувал", каза още Андрей Гюров.

Йотова постави акцент върху инвестициите и подкрепата за най-уязвимите.

„Аз не съм привърженик на малките дефицити, а на това хората да живеят по-добре“, заяви тя.

Според нея само със свиване на разходите не може да се постигне развитие.

За договора с „Боташ“

В спора за енергийната политика Йотова защити сключването на договора с турската компания „Боташ“ като спешно решение на служебното правителство след прекъсването на руските газови доставки. Тя приписа отговорността за това прекъсване на Кирил Петков и Асен Василев и заяви, че договорът тепърва ще бъде полезен за България.

Гюров възрази, че доставките са били спрени от „Газпром“, а не от българското правителство. По думите му тогава е бил осигурен втечнен газ и е била избегната криза.

Той заяви, че вместо обещаните ползи от договора с „Боташ“ страната е изправена пред задължения за 400 млн. долара, които според него застрашават финансовото състояние на „Булгаргаз“.

За медиите, помилванията и тона на кампанията

В частта с директните въпроси на двамата кандидати един към друг Гюров попита Йотова как оценява изказвания на вицепремиер за „добри“ и „лоши“ медии и използването на правителствения пресцентър за предизборна агитация.

Йотова отговори, че свободата на изразяване включва правото на мнение и на представителите на властта. Тя посочи работата си като евродепутат в защита на свободата на словото и медиите.

От своя страна Йотова попита Гюров дали продължава да сравнява арестите на двама кметове с възродителния процес. Той отрече да е правил такова изказване и я обвини, че му приписва неверни думи. Според Гюров позицията му във въпросното интервю е била, че борбата с олигархията е закъсняла и трябва да даде резултати.

Гюров поиска Йотова да поеме отговорност за помилвания на осъдени за наркотрафик. Тя отговори, че лично е предоставила на прокуратурата всички документи, въз основа на които са взети решенията.

Йотова защити помилванията със здравословни и хуманитарни основания и заяви, че не е имала причина да се съмнява в медицинските експертизи, особено с оглед на това, че те са били подписани от комисии, назначени от министрите на ПП-ДБ Надежда Йорданова и Асена Сербезова.

В края на размяната на въпроси тя обвини кампанията на опонента си в демагогия, лъжи и лични нападки, включително срещу съпруга ѝ. Гюров отхвърли обвинението и заяви, че кампанията му е запазила добрия тон, а въпросите към Йотова са били насочени към личната ѝ отговорност като вицепрезидент за решенията за помилване.