Депутати от "Възраждане" се струпаха пред трибуната, мнозинството реши изказванията да са от място

С регистрирани 121 депутати в пленарната зала беше открито извънредното заседание на парламента. Още преди началото му депутатите от „Възраждане“ отново бяха пред парламентарната трибуна. В тази връзка председателят на ПГ на ГЕРБ-СДС Десислава Атанасова предложи народните представители да се изказват от място, залата гласува „за“, предава БТА. 

Ние от „Възраждане“ продължаваме с блокиране трибуната на Народното събрание до възстановяване на нормалната работа на Народното събрание, каза пред журналисти Цвета Рангелова от „Възраждане“. 

„Осъзнаваме, че работата на НС се нарушава по този начин. Това, което се случва през последните месеци, това, което се случва през последната година, не е нормалната работа на НС. Тези своеволия, това ежедневно нарушаване на Правилника за организацията и дейността на НС, нарушаване на всички закони и на Конституцията по важни въпроси не може да продължава по този начин. Всеки ден се внасят извънредни точки, без да има доклади на комисиите, без да има заседания на комисиите, за да може да се вземат политически угодни някому решения. Това са решения изключително вредни за нашето общество, добави Рангелова. 

Рангелова настоя за преустановяване на демонтажа на Паметника на Съветската армия, както и оставка на областния управител. От "Възраждане" смятат, че обществото е разделено по този въпрос и искат референдум по въпроса. 

Днес на извънредното заседание на парламента депутатите ще обсъдят проект на решение за предприемане на действия по изграждането на 7-и и 8-и блок на площадка № 2 на АЕЦ „Козлодуй“. 

С първото гласуване на промени в Закона за контрол по прилагане на ограничителните мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна, чието първо четене също е в програмата, се предлага енергийните вноски, дължими при внос и транзит на природен газ с произход от Русия да отпаднат до въвеждане от правото на ЕС на изрична регламентация относно определяне произхода на природния газ.

Народното събрание ще обсъди на второ гласуване още Законопроект за бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за 2024 г. Здравноосигурителните приходи за 2024 г. са разчетени с ръст от над 1,1 млрд. лв. спрямо приетите със Закона за бюджета на НЗОК за 2023 г. Приходите от здравноосигурителни вноски, събирани от Националната агенция за приходите, са с ръст над 593 млн. лв., в т.ч. са отчетени ефектите от увеличения размер на минималната работна заплата (от 710 лв. на 780 лв. от 1 януари 2023 г., от 780 лв. до 933 лв. за 2024 г.), ефектът от повишаването на минималния осигурителен доход на самоосигуряващите се лица от 780 лв. на 933 лв., (което все още не е прието в бюджета на ДОО), отразен е ефектът от увеличаване на максималния осигурителен доход от 3400 лв. на 3750 лв.

На второ четене ще бъде обсъден и Законопроектът за държавното обществено осигуряване за 2024 г. В него е заложено минималният осигурителен доход на самоосигуряващите се лица от следващата година да е 933 лв. Проектът предвижда също от 1 юли 2024 г. всички пенсии, отпуснати до края на 2023 г., да се осъвременят с 11 на сто. От същата дата минималният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст, при пълен осигурителен стаж, ще се повиши от 523,04 лв. на 580,57 лв. Максималният размер на получаваните една или повече пенсии се запазва на 3400 лв. Социалната пенсия за старост ще се увеличи на 307,07 лв. 

Парите на Касата и на ДОО бяха в програмата на НС миналата седмица, но в четвъртък и петък пленарни заседания нямаше. В четвъртък - заради протест в пленарната зала на опозицията, а в петък управляващите не се регистрираха.