ГЕРБ-СДС вижда противоречие между бюджета и предлаганите политики в програмата на ПП-ДБ

ГЕРБ-СДС вижда противоречие между бюджета и предлаганите политики в програмата на ПП-ДБ. Това обявиха на брифинг от коалицията след проведените консултации между работни групи по секторни политики, които стартираха миналата седмица. От коалицията определиха постъпилите към тях предложения като "не съвсем професионални" и повдигнаха въпроса как ще се постигне бюджетен дефицит от 3%, при положение че в нито една от секторните политики няма остойностяване на конкретните мерки.

"Работата е свършена по средата. Има цели сфери, където забележките и предложенията, отправени от нашите екипи, са приети до голяма степен - спорт, земеделие, култура, външни работи, отбрана. Благодарности към всички хора, които са положили усилия и от наша страна, и от страна на ПП-ДБ, за да се извърви някакъв път напред", посочи Томислав Дончев от ГЕРБ-СДС. 

Той обаче отбеляза, че голяма част от предложенията, които са постъпили към ГЕРБ-СДС, не са съвсем професионални. "Имаме дефицити и липсващи сектори - европейско финансиране, грижа за децата, туризъм", посочи Дончев. 

"Най-голямият проблем е свързан с вътрешната кохерентност, и най-вече острото противоречие между сектора бюджет и финанси спрямо всички останали сектори. Тази част от програмата противоречи на останалата част от програмата. И дори при консервативни изчисления за 18 месеца управление дефицитът в тази програма е поне 7-8 млрд. лв., той трябва да се прибави към дефицита в бюджета. Ако добавим и ВиК сектора, защото е записано, че ще бъде рехабилитирани всички ВиК мрежи, а това струва около 11 млрд. лв., то тогава вероятно дефицитът би бил около 20 млрд. лв.", каза Дончев. 

При анализа си на сектор "финанси и бюджет" Петкова подчерта, че състоянието на публичните финанси е тежко, бюджетният дефицит от 6.4% до 2025 г. ще достигне 33 на сто от БВП. Тя посочи, че в програмата си в сектор „финанси и бюджет“ ПП-ДБ не дават отговори на въпросите и решения. Направена е декларация, че ще имаме бюджетен дефицит от 3%, но никой не е казал как ще стане това - дали ще бъдат увеличавани данъците или орязвани разходите. В нито една от секторните политики няма остойностяване на конкретните мерки, не е ясно тези 3% как ще бъдат постигнати, дали ще се режат разходи, поясни Петкова.

"Това, което предлагат колегите, е да бъде заложена нова дата за членство на България в еврозоната и тя да бъде 1 януари 2025 година. България, освен проблем с бюджетния дефицит, има и друг много важен проблем - ръстът на инфлацията. В цялата управленска програма на ПП-ДБ не успяхме да видим конкретни мерки, свързани с овладяването на инфлацията. Никъде в областта на финансите не видяхме каква е визията, какви са мерките, какви са целите за това България да се присъедини към ОИСР. Ако трябва да обобщим с едно изречение каква е политиката на ПП-ДБ в областта на финанси и бюджета - това е, че тази управленска програма в тази си част не дава отговори и решения, а напротив - предизвиква още въпроси и показва, че посоката която залагат, е неточната посока", заяви Петкова.

Яснота липсва и за намеренията за реформиране на КПКОНПИ, изоставени са предложенията за увеличаване на правомощията на разследващите полицаи. Няма визия за цялостно реформиране на Наказателния кодекс. По отношение на съдебната реформа имат добри намерения, но не знаят как да ги реализират, коментира Рая Назарян.

В сектор "енергетика" програмата е "незаконна", коментира Жечо Станков. "Първата задача в тяхната програма е да дефинираме бедността, втората - да изкарат домакинствата на свободния пазар. Това ще да направи хората, живеещи под прага на бедността, да скочат от 1,5 млн. на 3 млн. Сега има забрана да се излиза на свободния пазар до 2026 г. според европейското законодателство. Ако по тяхното управление Асен Василев подписа затварянето на въглищните централи, сега ги затваря по целесъобразност. Това отново противоречи на закона - НС задължи вицепремиера да предоговори те да работят до 2038 г.", заяви той.

Колегите му се били развихрили и за Западните Балкани - щели сме да помагаме и на тях да затварят ТЕЦ-овете си. "Ако се случи, целият Балкански полуостров ще остане без ток", предупреди той. 

Костадин Ангелов посочи, че в сектор здравеопазване не виждали почти нищо. Липсвало плануваното вдигане на заплати в сектора. По отношение на детската болница - единственото, което е разписано, е "обявяване на прозрачна обществена поръчка за проектиране и строителство". Нямало и дума за проекта за спешна помощ на земята. "Има реален риск той да се провали и няма дума как ще се осигурят 80 млн., тъй като България трябва да го завърши със собствени средства. Няма и дума за хеликоптерни площадки в лечебните заведение - ще има хеликоптери, но не и къде да кацат", предупреди бившият здравен министър. 

Голяма част от предложенията в сектор социална политика били стари такива на ГЕРБ, други пък ги имало по оперативни програми и плана за възстановяване.