Германският парламент прие законодателство, което брани Конситуционния съд от политическо влияние

Долната камара на германския парламент одобри законодателство, което да предпази Конституционния съд от политическа намеса, в отговор на опасенията за възможни опити на популистки партии да го отслабят, предаде Ройтерс.

Законодателството беше прието набързо от долната камара на Бундестага преди предсрочните избори през февруари след падането на правителството на канцлера Олаф Шолц.

Германският министър на вътрешните работи Нанси Файзер заяви, че правителството подкрепя междупартийната инициатива, за да предотврати това, което тя нарече „врагове на демокрацията“, да наруши основния стълб на правовата държава.

„Когато погледнем в чужбина, виждаме, че когато автократите дойдат на власт, те почти винаги са първите, които се обръщат срещу ефективността и независимостта на съдебната система“, каза тя пред Бундестага.

Законодателството беше подкрепено от социалдемократите (СДП), Зелените, Свободните демократи (СвДП) и консервативния ХДС/ХСС.

Крайнодясната партия „Алтернатива за Германия“ (AfD), заемаща второ място в повечето проучвания на общественото мнение, се противопостави на плановете. Депутатите от AfD твърдят, че не е необходимо да се променят правилата, и заявяват, че самите те не планират да променят съдебната система. Депутатът от AfD Щефан Бранднер определи реформата като „картел на старите партии“.

Със закона се закрепва структурата на Конституционния съд, който се смята за бастион на демокрацията в следвоенна Германия, включително размерът на съда от 16 съдии, 12-годишният мандат на съдиите и задължителната пенсионна възраст от 68 години.
Всякакви бъдещи промени ще изискват мнозинство от две трети в двете камари на парламента, а не обикновено мнозинство.
Пакетът също така създава механизъм за избор на съдии в съда, ако има безизходица в парламента, който е отговорен за тяхното назначаване.

Със седалище в Карлсруе, Южна Германия, Конституционният съд е създаден след Втората световна война, за да защитава демокрацията. През годините той се е произнасял по широк спектър от закони - от спасителни пакети за еврозоната и бюджети до въпроси, свързани с неприкосновеността на личния живот и забраната на политическите партии.

Загрижеността за ограничаване на независимостта на съдебната власт в Унгария накара Европейския съюз да спре бюджетни плащания за Будапеща в размер на милиарди евро. Унгарският министър-председател Виктор Орбан отхвърля критиките, че подкопава върховенството на закона.

Подобно производство срещу Полша за намеса в правовата държава беше спряно, след като дяснопопулисткото правителство на PiS беше освободено от длъжност през 2023 г.

Канцлерът Олаф Шолц приветства този ход. „Ние защитаваме Конституционния съд от политическа намеса на екстремисти и популисти“, написа той в плаформата  X.