Кабинетът прие актуализацията на бюджета

Кабинетът прие актуализацията на бюджета

Актуализацията на бюджета е одобрена от кабинета и ще бъде внесена днес в Народното събрание. Това заяви министърът на електронното управление Божидар Божанов, цитиран от БНР.

Приемането на актуализацията идва, след като по-рано днес трима от министрите на партия „Има такъв народ“ напуснаха заседанието на кабинета в знак не несъгласие.

Божанов заяви, че не би определил случилото се като скандал и отбеляза, че на заседанието е имало обсъждания по конкретни текстове.

„Напускането на министрите е сигнал, че актуализацията трябваше първо да се обсъди от коалиционните партньори и тогава да влезе в МС“, каза междувременно Любомир Каримански от ИТН.

Каримански обясни , че нито едно от исканията на министрите от „Има такъв народ“ не е изпълнено, предаде БНТ.

„Няма напрежение в коалицията - ето, бюджетът е внесен в парламента. Сега най-важното е да приемем актуализацията, която ще даде допълнително подкрепа както на българския бизнес, така и на гражданите, на семействата с деца, а пенсионерите ще получат увеличение на своите пенсии”, каза Георги Свиленски от БСП. 

Със законопроекта се предвижда спешен пакет от антикризисни мерки, насочени към намаляване на негативните последствия от нарастващите цени на горивата и енергията, съответно нарастващия инфлационен натиск върху най-засегнатите групи от обществото и бизнеса. Целта е да се подкрепят българските граждани и бизнеса в условията на безпрецедентна криза, породена от военните действия в Украйна и да се смекчат сътресенията, предизвикани от високите цени на енергоносителите и суровините за уязвимите групи от обществото и за икономиката на България.

Антикризисните мерки, за които е постигнат политически консенсус при проведените консултации между коалиционните партньори, предвиждат засилване на държавната подкрепа в две основни направления - мерки за подкрепа на бизнеса и пакет от социални мерки.

Предвидени са различни по характер инструменти и механизми на подкрепа:

  • увеличение на размера на данъчното облекчение за деца;
  • въвеждане на нулева ставка на ДДС за доставка на хляб за срок от една година;
  • компенсация за физическите лица, крайни потребители на горива;
  • освобождаване от акциз на електрическата енергия и природния газ;
  • намаляване на ставката на ДДС за доставките на природен газ и на централно отопление;
  • намаляване на размера на законната лихва при забава при физическите и юридическите лица;
  • подкрепа за най-уязвимата група в обществото за поскъпването на стоките от първа необходимост - групата на възрастните хора - със значително по-високо от планираното с първоначалните разчети на ЗДБРБ за 2022 г. увеличение на размера на пенсиите от 1 юли 2022 г., допълнителен механизъм за подобряване на адекватността на пенсиите от октомври и други.

Промените в очакванията за развитието на макроикономическата среда налагат съответни промени при редица елементи на приходната част на бюджета за настоящата година. От друга страна предложените мерки в областта на данъчната политика с антикризисния пакет имат съответните ефекти при отделните данъци, което също е обвързано в актуализираните разчети по приходите.

Отчитайки тези ефекти с актуализираните разчети се очаква нетно приходите по консолидираната фискална програма (КФП) да нараснат с 1 645,2 млн. лв. (1,1 на сто от прогнозния БВП), като принос за това имат основно по- високите от първоначално планираните данъчни постъпления и очакваните по-високи приходи в частта на сметките за средства от ЕС. В одобрения от Съвета на ЕС План за възстановяване и устойчивост на Република България бе договорения профил на плащанията в рамките на техническите консултации с ЕК, в който е предвидено през 2022 г. България да получи по-високи от планираните грантове от ЕС.

В частта на разходите и вноската в общия бюджет на ЕС актуализираната фискална рамка по КФП обвързва допълнителните разходи по бюджетите на държавното обществено осигуряване и на Националната здравно-осигурителна каса, свързани с мерките в пенсионната сфера, както и необходимият ресурс за компенсациите към крайните потребителите физически лица на горива, залегнали в антикризисния пакет. Това са мерки за подкрепа на уязвимите сектори в селското стопанство във връзка с разходите за подкрепа по Временната рамка за мерки за държавна помощ при подкрепа на икономиката поради военните действия в Украйна и по линия на съществуващите държавни помощи за хуманно отношение към животните, увеличение на трудовите възнаграждения на медицинския персонал, зает в здравните и лечебните заведения, чиито ръководители са второстепенни разпоредители с бюджет към министъра на здравеопазването и в здравните кабинети в държавните и общинските детски градини и училища, в детските ясли и яслените групи към детски градини, увеличаване на размера на средствата за компенсиране на намалените приходи от прилагането на цени за пътуване, предвидени в нормативните актове за определени категории пътници, за пътувалия с вътрешноградския транспорт и междуселищния автомобилен транспорт, по-висок от планирания за годината размер на вноската на Република България в общия бюджет на ЕС, икономии в някои планирани разходи и други. Нетният ефект в разходите по КФП от посочените промени възлиза на увеличение на годишния разчет за 2022 г. с 1 973,3 млн. лв., което представлява 1,3 на сто от прогнозния БВП за годината.

Посочените нетни ефекти в приходите и разходите по КФП са разчетени при запазване на заложената целева стойност по отношение на размера на дефицита по КФП, отнесен към прогнозния БВП за 2022 година, като съответно салдото по КФП за 2022 г. се предвижда да бъде отрицателно в размер на 4,1 на сто от прогнозния БВП.

С проекта на ЗИД на ЗДБРБ за 2022 г. се предлагат мерки и по отношение на обезпечаването на допълнителен ресурс от дългови източници през 2022 г. за обслужването на предстоящите погашения по държавния дълг, в т.ч. падежа през първото тримесечие на 2023 г. на облигациите, емитирани на международните финансови пазари. Влизането в нов цикъл на повишаване на основните лихви предполага предстоящо постепенно увеличаване на цената на финансиране на правителствата. В тази обстановка по-ранното „излизане на пазара“ и осъществяването на предварително финансиране на падежиращ дълг, би могло да спести бъдещи разходи по обслужването на държавния дълг. Следвайки такава стратегия би било целесъобразно още през 2022 г. да се обезпечи ресурс за префинансиране на предстоящите през март 2023 г. падежи на еврооблигации, емитирани на международните финансови пазари, както и падежи на държавни ценни книжа, емитирани на вътрешния пазар и погашения по външни държавни заеми през следващата година, които са в общ размер на около 3,0 млрд. лева. В тази връзка със законопроекта е предложено увеличение на максималния размер на новия държавен дълг, който може да бъде поет през 2022 г. от 7,3 млрд. лв. на 10,3 млрд. лв., както и промяна на ограничението за максимален размер на държавния дълг към края на 2022 г. от 35,5 млрд. лв. на 38,5 млрд. лв.

За обезпечаване на енергийната сигурност и осигуряване на алтернативни източници за доставка на природен газ се предвижда възможност Министерският съвет да издава държавни гаранции през 2022 г. по заеми за финансиране на дейности на Булгаргаз ЕАД и Булгартрансгаз ЕАД в общ размер на 532 млн. евро.  

Коментари

НОВ КОМЕНТАР

НАЙ-НОВО

|

НАЙ-ЧЕТЕНИ

|

НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Хакери източиха и публикуваха данни на 16 000 клиенти на Visa, Mastercard и JPMorgan
Crowne Plaza® Sofia – стандарт за гостоприемство и събития от следващо поколение
Chevron започва морски проучвания за нефт и газ в Гърция
Износът на петрол през Ормузкия проток спада рязко на фона на зачестилите ирански атаки
Берлин оттегли съпротивата си срещу придобиването на Commerzbank от UniCredit
Южна Корея стана четвъртата страна в света с износ за над 1 трлн. долара
Надпревара с времето на COP31: Близо 200 държави в безизходица заради спора за изкопаемите горива
Ройтерс: ЕЦБ ще обсъди повишаване на изискванията за задължителни резерви следващата седмица
LinkedIn и краят на илюзията за “професионална” социална мрежа
Фон дер Лайен предлага нов заем от 45 млрд. евро за Украйна
Започва строителството на третия лъч на метрото
Смяна в ръководството на Kaufland България: Петя Владимирова поема поста председател на Управителния съвет
Товарен кораб потъва край нос Калиакра
От кариерни контакти до първа среща: LinkedIn се превръща в неочаквана платформа за запознанства
АПИ: Днес избягвайте магистрала Хемус, ако е възможно
50-те най-добри ресторанта в света за 2026 г.: Първите три места са в Испания, Тайланд и Дания
Тръгват големи съкращения в "Арсенал"
Гърция привлича заможни купувачи на имоти от цял свят
България планира да придобие 57 самоходни гаубици „Сезар“ от Франция
Евтино и лесно
Интимният скандал с шефа на Nvidia Дженсън Хуанг вдигна търсенето на кожените якета Tom Ford
Американският военноморски флот е събрал над 20 кораба в Близкия изток
Международни хакери шпионирали българските държавни институции цели 5 години
Председателят на НСИ: Инфлацията е около 6%, но доходите продължават да изпреварват ръста на цените
КЗК разреши инвестицията на „Шнайдер Електрик“ в българската „Шелли Груп“
50 от най-полезните сайтове в интернет
22 цитата, които родителите ще оценят
Украйна увеличава натиска върху руската логистична мрежа с удари по Кримския мост
Унгарските власти откриха близо 20 млн. долара в брой при разследване срещу бивш министър на Орбан
Започват да изплащат добавката от 50 евро за Коледа