Какво предстои след оставката на правителството?

В четвъртък, 11 декември 2025 г., премиерът Росен Желязков официално обяви оставката на кабинета си след многохилядните антиправителствени протести в цялата страна. Това слага началото на нов политически цикъл в България, според конституционната процедура за съставяне на правителство.  

Кабинетът Желязков остана на власт по-малко от 11 месеца - от 16 януари тази година до момента.

Какво означава оставката на кабинета и какво следва?

След като правителството подаде оставка, Народното събрание трябва да я приеме. След това правителството формално прекратява своите правомощия, но продължава да изпълнява текущите си функции до момента, в който бъде избран нов кабинет или бъде назначено служебно правителство. 

Това е важно, защото оставката сама по себе си не сваля правителството от власт веднага — кабинетът в оставка осигурява функционалност на държавата, докато трае процедурата по съставяне на ново правителство или докато президентът назначи служебен кабинет.

Връчване на мандати за ново правителство

Междувременно стартира процедура по чл. 99 от Конституцията, която предвижда три последователни мандата за съставяне на кабинет:

Президентът трябва да възложи първия проучвателен мандат на най-голямата парламентарна група, която, от своя страна, да предложи кандидат заминистър-председател и състав на кабинет. 

Ако първата група откаже или не успее да събере парламентарна подкрепа, президентът трябва да даде втори мандат на втората по численост парламентарна група, а ако и той е неуспешен - дава трети мандат на парламентарна група по негов избор. 

Важно е да уточним, че българската Конституция не дава точни срокове в които президентът трябва да връчи тези проучвателни мандати — законът не предвижда и краен срок, в който те трябва да бъдат възложени след оставката. Юридическата литература приема, че президентът трябва да го направи в разумен срок, но конституцията не посочва конкретна дата, което отчасти е оставено на правото и политическата практика.

След като даден мандат е връчен, кандидатът има седем дни, за да предложи състав на ново правителство на президента; ако това не се случи или ако парламентът откаже да го одобри, мандатът се счита за неуспешен и президентът пристъпва към следващия.

Какво се случва, ако мандатите не доведат до кабинет в рамките на настоящия парламент?

Ако всичките три мандата бъдат неуспешни, т.е. нито една от политическите сили не предложи правителство, което да получи подкрепа в парламента, президентът назначава служебно правителство, което управлява до предсрочните парламентарни избори и определя дата за тях. Преди промените в конституцията от 2023 година парламентът се разпускаше до провеждането на изборите, но сега той продължава да работи, докато новоизбраните народни представители не встъпят в длъжност.

Конституцията не фиксира най-ранна конкретна дата за предсрочни избори, но съгласно общата конституционна логика, те трябва да бъдат организирани достатъчно скоро, така че страната да има действащ парламент в рамките на най-кратък разумен срок. Отчитат се практиката и изискванията на Изборния кодекс (например време за регистрация на кандидатски листи, печатане на бюлетини и др.).

„Домовата книга“ и служебния премиер

През последните години Конституцията на България бе променена така, че правомощията на президента при избор на служебен премиер да бъдат ограничени до списък от определени институционални длъжности, които в публичното пространство неофициално бяха наречени „домова книга“.

Възможностите за избор включват председателя на Народното събрание, управителя и подуправителите на Българската народна банка, 
председателя или заместник-председателите на Сметната палата и омбудсмана или неговите заместници. 

Президентът провежда консултации с представители на посочените институции, преди да избере кого да назначи служебен премиер.

Самият служебен кабинет след назначението трябва по конституция да управлява до изборите и да организира изборния процес.

Какво показва практиката от последните години? 

След парламентарните избори през април 2021 г. и неуспешните опити политическите групи да съставят редовно правителство, президентът Румен Радев назначи първото служебно правителство на Стефан Янев, което встъпи в длъжност на 12 май 2021 г. и управлява до 16 септември 2021 г. — повече от 7 месеца. Веднага след това, на 16 септември 2021 г., същият премиер е назначен за втори служебен кабинет, който продължи да работи до 13 декември 2021 г., когато бяха проведени следващите предсрочни парламентарни избори. 

Това означава, че между първия и втория служебен кабинет през 2021 г. България беше управлявана от служебни правителства в продължение на около 10 месеца, докато не се състави редовен парламент след изборите през ноември.

След политическата криза през лятото на 2022 г., президентът отново назначи служебно правителство – първият кабинет на Гълъб Донев, който управлява от 2 август 2022 г. до 2 февруари 2023 г., тоест около 6 месеца. Непосредствено след това встъпи в длъжност вторият служебен кабинет на Гълъб Донев, който продължи да работи до 6 юни 2023 г. (тоест, общо още 10 месеца управление).

След изборите и трудностите при съставяне на редовно правителство, президентът назначи първия служебен кабинет на Димитър Главчев на 9 април 2024 г. Този кабинет остана на власт  до 27 август 2024 г. (около 4,5 месеца), когато приключи неговата мандатна линия и се наложи съставянето на нов служебен кабинет заради продължаващата политическа нестабилност. 

На 27 август 2024 г. президентът назначи втория служебен кабинет на Главчев, който продължи работа до 16 януари 2025 г., когато Народното събрание избра редовното правителство с премиер Росен Желязков.

Това означава, че в половината от последните близо 5 години страната е била управлявана от служебни правителства. Дългият период на тяхното действие означаваше, че те бяха принудени да се занимават и с други приоритети, излизащи извън рамките на организирането на изборния процес. Това предизвика и критиките от страна на някои юристи и политически експерти, че служебните кабинети на практика надхвърлят конституционните си правомощия. Аргументът в обратната посока обаче беше, че ако те не го правят, има риск голяма част от администрацията да остане блокирана поради липсата на ефективна изпълнителна власт.

Дали и този път ще се наложи назначаването на служебен кабинет и колко дълго ще трябва да работи той, предстои да разберем може би още в края на тази или в самото начало на следващата година.