Може ли Франция да се научи на сложното политическо изкуство на компромиса?

"Неуправляема" се превърна в модна дума във Франция, описваща страната след хаотичните предсрочни избори, които нито една партия не спечели. От няколко дни политици и коментатори се тревожат, че нито един от трите основни политически блока няма абсолютно мнозинство в парламента. Те издигнаха призрака на политическа безизходица, която заплашва да парализира администрацията на страната и да засегне финансовите пазари, пише Poitico. 

В много други страни от ЕС обаче този период на следизборна несигурност е просто обичайната работа за политиците на преден план. Въпросът е дали френският политически елит има необходимото, за да се присъедини към тях.

Президентът Еманюел Макрон свика предсрочни парламентарни избори през юни в опит да спре възхода на крайнодясното Национално обединение, което триумфира на евровота.

Рисковата му игра не се оправда напълно: Макар че партията на Марин льо Пен загуби изборите и в краткосрочен план не се очертава крайнодясно правителство, най-много места получи левият блок "Нов народен фронт", който включва партията на крайнодесния ветеран Жан-Люк Меленшон. Лагерът на Макрон остана на второ място.

Тъй като нито един от трите политически блока не спечели достатъчно места, за да състави правителство, партиите нямат друг избор, освен да започнат да говорят за формиране на съюзи. Това е рядко упражнение във френската политика, където компромисите с политическите опоненти обикновено се осъждат като предателство.

"Вие призовахте за изобретяването на нова френска политическа култура", пише Макрон в писмо до френската общественост, в което призовава за широка коалиция. "Подобно на много от нашите европейски съседи, нашата страна трябва да може да живее в духа на преодоляване на [личните интереси], за което винаги съм призовавал."

Във Франция това е трудна задача. 

"Политическият елит на Франция намира това за много трудно, защото не се е научил как да споделя властта, да прави компромиси и да формира коалиции", казва Жозеф дьо Век, сътрудник в мозъчния тръст Foreign Policy Research Institute. "За Франция това е неуправляем парламент, а в други европейски страни това е нормален парламент като всеки друг", допълва той.

Последните трескави дни на предизборната кампания бяха белязани от необичайно ниво на сътрудничество.

Националното обединение на Льо Пен спечели първия тур на гласуването и изглеждаше, че ще бъде на власт, ако успее да повтори резултата си на втория тур. За да победят Льо Пен, центристкият лагер на Макрон и левият алианс неохотно решиха да обединят усилията си на втория тур на гласуването: Всяка от страните оттегли по-слабите си кандидати в опит да обедини гласовете срещу Льо Пен зад един кандидат. Това даде резултат.

Но тактическото сътрудничество беше строго ограничено във времето. Центристите на президента и левицата вече отново се борят, което показва, че няма да е лесно да се намери пакт за споделяне на властта между тях.

Центристките либерали на Макрон и движението "Непреклонна Франция", което е най-голямата партия в левия алианс "Нов народен фронт", имат противоположни възгледи по всички основни политически въпроси - от икономиката до войната на Израел срещу "Хамас". 

Преговорите и коалиционните правителства са хлябът и маслото на демокрацията в повечето страни от ЕС и на Франция може би ще се наложи да се вдъхнови от своите съседи. 
"Тези избори могат да отбележат края на едно френско изключение", казва Жил Гресани от френския мозъчен тръст Groupe d'études géopolitiques, като отбелязва, че "Франция е единствената страна от ЕС, заедно с Малта и Унгария, която не е имала коалиционно правителство през последните десет години". 

Избор на министър-председател

Основната задача на новата, фрагментирана политическа система на Франция е да се определи човек, който да изпълнява функциите на министър-председател и да състави работещо правителство, което да може да приема закони в Националното събрание.

Левият Нов народен фронт претендира за правото да предложи следващия министър-председател, тъй като спечели най-много места на изборите. Докато някои от лагера на Макрон залагат на разделенията в левия лагер, за да формират съюз с по-центристките му представители, други тежки фигури като министъра на вътрешните работи Жералд Дарманин биха предпочели съюз с десните републиканци.

Тези преговори са почти неизследвана територия за Франция, където конституцията и мажоритарните избирателни системи в два тура обикновено гарантират, че парламентарните избори водят до ясно мнозинство, обикновено такова, което е в унисон с програмата на президента.

Така нареченото съжителство, при което президентът и правителството са от съперничещи си политически лагери, е изключение, което не се е случвало през последните 20 години.

През 2022 г., когато Макрон за първи път загуби абсолютното мнозинство в парламента, той все пак успя да назначи министър-председател от своя политически лагер. Но миналата неделя неговият блок остана втори на изборите, което означава, че ще му бъде трудно да назначи приятелски настроен премиер

Въпреки че назначаването на министър-председателя е в правомощията на президента, Макрон ще трябва да избере човек, който може да разчита на подкрепата на парламента и следователно да вземе предвид резултата от преговорите и компромисите между партиите. 

"От правна гледна точка няма инструкции" за ролята на президента в тези преговори, каза Боне, професор по конституционно право. На практика е "малко вероятно Макрон да играе посредническа роля", тъй като той "разполага с малка политическа свобода на действие" след загубата на изборите, добави той.

В Германия канцлерът лично води преговорите с другите партии. В някои страни, като Италия, президентът организира консултации с лидерите на партиите, за да разбере кой потенциален министър-председател би могъл да получи мнозинство в парламента.

Съюзникът на Макрон Франсоа Байру смята, че нещо подобно трябва да се случи и във Франция: Президентът, а не партиите, трябва да излезе от задънената улица, като избере компромисен премиер, каза той.

Проблемът е, че самият Макрон може да не е идеалният посредник. Той пристигна в Елисейския дворец като аутсайдер, подкрепян от собственото си ново политическо движение, и често е критикуван като дистанцирана фигура.

В писмото си до французите миналата седмица Макрон ясно заяви, че ще назначи само министър-председател, подкрепен от "солидна, задължително плуралистична" коалиция, като призова за "спокойни и уважителни" усилия за търсене на компромис.