Преди 10 г. Швеция каза на хората да отворят сърцата си за мигранти. Обратният завой е драматичен

Швеция често се разглежда като либерална утопия в Европа и извън нея, като страната с население от 10,5 милиона души е известна със своята стабилна икономика, високо качество на живот и отворено и прогресивно общество. Тази репутация за приемане и толерантност се прояви през 2014 г., когато търсещите убежище започнаха да пристигат масово в Швеция и другаде в Европа от разкъсаните от войната райони на Близкия изток, особено Сирия. По това време тогавашният министър-председател на Швеция Фредрик Рейнфелд призова гражданите да „покажат толерантност“, като каза на обществеността: „Знам, че това ще предизвика вълнения. Затова призовавам шведския народ да покаже търпение и да отвори сърцата си".

Данните показват, че през 2014 г. в Швеция са регистрирани 81 301 лица, търсещи убежище. До 2015 г. броят им се удвоява до почти 163 000 и през ноември същата година Швеция заявява, че се нуждае от „отдих“.

„Боли ме, че Швеция вече не е в състояние да приема търсещи убежище на високото ниво, което правим днес. Просто не можем повече“, каза министър-председателят Щефан Льовен на станала скандална пресконференция, на която вицепремиерът се разплака.

Оттогава имиграционната политика на Швеция е еднопосочна. Тя стана по-строга при лявоцентристкото коалиционно правителство на власт до края на 2022 г. и още по-строга при настоящата консервативна администрация, водена от дясноцентристката Умерена партия, но подкрепяна от крайнодесните "Шведски демократи,",  пише CNBC.

„Промяна на парадигмата"

Под егидата на националистическата партия шведското правителство възприема все по-рестриктивна и - според критиците - враждебна позиция по отношение на имиграцията, обръщайки години на либерална политика в тази област. То заявява, че прилага „промяна на парадигмата“ в миграционната си политика, като се стреми към „устойчива имиграция“.

Понастоящем около 2,1 млн. жители на Швеция, или 20 % от населението, са родени в чужбина, като най-често срещаните страни на раждане извън ЕС са Сирия, Ирак, Иран, Сомалия и Афганистан.

Настоящото дясноцентристко правителство обяви набор от инициативи и политики, предназначени да намалят т.нар. нередовна или недокументирана имиграция. Те включват много по-стриктно законодателство за убежището и по-строги правила за членовете на семейството, които се присъединяват към имигранти, които вече са в Швеция. Освен това правителството предложи нови инициативи за депортиране или репатриране на мигранти (включително използване на финансови стимули) и за увеличаване на правомощията си за отнемане на разрешения за пребиваване.

Правителството също иска да намали значително броя на нискоквалифицираните работници, които се местят в Швеция. То въвежда нов имиграционен закон, който дава разрешителни за работа само на имигранти, които получават месечна заплата от поне 80% от средната шведска заплата, която в момента възлиза на 35 600 шведски крони (приблизително 3455 долара). Правителството обаче отбеляза, че някои професии, като домашните помощници, трябва да бъдат изключени от новите изисквания.

Стокхолм не крие, че преразглежда имиграционната си политика, заявявайки, че иска да се бори с измамите и това, което нарича „общество в сянка“ от мигранти, които нямат законно право да останат в страната.

По този начин Стокхолм се надява да реши „свързаните с това проблеми“, произтичащи от увеличаването на броя на мигрантите без документи, като през последните години в Швеция се наблюдава вълна от насилие от страна на банди и организирана престъпност, която поразява имигрантските общности с ниски доходи.

Стокхолм настоява, че „ще продължи да има стандарти за достоен прием“, но заявява, че „тези, които нямат основания за закрила или друго законно право да останат в Швеция, трябва да бъдат експулсирани“.

Профсъюзите изразиха загриженост, че някои от предложенията на правителството отиват твърде далеч и ще създадат недостиг на работна ръка в много индустрии, докато правозащитните организации казват, че мерките причиняват маргинализация и правят хората уязвими. Едно предложение, наречено „закон за доносниците“, се оказа особено противоречиво, тъй като би принудило служителите в публичния сектор да докладват на властите за хора без документи.

Джейкъб Линд, изследовател по международна миграция в университета в Малмьо в Швеция, каза пред CNBC, че бързият обрат на миграционната политика на правителството е разстроил шведите, които приеха бежанци преди десетилетие, и е оставил много мигранти в безизходица.

„След 2015 г. имаше огромна мобилизация на гражданското общество около подпомагането и приемането на всички тези хора. След това много от тях се почувстваха супер предадени по-късно, когато внезапно политиките се промениха“, каза Линд.

„Преди ноември 2015 г. на хората беше казано „отворете сърцата си“, „ние не строим стени“, че всички трябва да помогнем и всеки трябва да се намеси, и хората го направиха. И тогава те [правителството] смениха позицията си. Сега, за да спрат имиграцията, това, което правят, е да направят по-трудно не само да стигнеш дотук, но и [да направят живота по-труден], когато си в Швеция. Така че ситуацията за тези, които бяха допуснати и на които хората помогнаха, стана много бързо, много трудна.“

Линд обвинява правителството, че обвинява мигрантите, „казвайки, че те са ... основно причината за всички проблеми, което, разбира се, не е вярно“.

„Дори и да има предизвикателства и разходи, свързани с подпомагането на хората и с това да ги накараме да се интегрират, ние знаем, че това отнема време. Но те наистина въоръжават проблемите и казват, че всеки проблем в Швеция в момента е заради интеграцията и миграцията“, каза той.

Промяна на нагласите

Драматичната промяна в обществените нагласи към имиграцията не е характерна само за Швеция, а обхваща и останалата част от Европа. Преди десетилетие всички държави - членки на Европейския съюз, бяха насърчавани да приемат лица, търсещи убежище, и бежанци, бягащи от конфликтни зони в Близкия изток, най-вече от Сирия, но също и от Ирак и Афганистан.

По данни на Агенцията на ООН за бежанците до края на 2016 г. близо 5,2 милиона бежанци и мигранти са достигнали Европа, като само Германия е приела над един милион бежанци.

Големият брой хора доведе до засилване на антиимиграционните настроения на целия континент и до рязко нарастване на подкрепата за десните партии, които призовават за строги ограничения на имиграцията.

Правителството на Швеция твърди, че рестриктивните му политики дават резултат. През август Министерството на правосъдието на Швеция обяви, че сега „за първи път от половин век насам има повече емигранти, отколкото имигранти“, като продължава тенденцията за намаляване на броя на търсещите убежище и на издаваните разрешения за пребиваване.

„Швеция е на път да има най-ниския брой търсещи убежище от 1997 г. насам и за първи път от повече от 50 години насам Швеция има нетна емиграция“, се казва в изявление на министерството, което се позовава на информация от Шведската агенция по миграция.

Нетната миграция или емиграция е разликата между имиграцията към и емиграцията от даден район за една година. Положителната нетна емиграция означава, че повече хора напускат дадена страна, отколкото се местят в нея.

„Докато броят на търсещите убежище в ЕС се стабилизира на високо ниво, в Швеция той продължава да намалява“, отбеляза шведското министерство на правосъдието, като посочи, че в периода до 28 юли тази година е отчетен 27% спад на молбите за убежище в сравнение със същия период на миналата година.

Очаква се през тази година в Швеция да бъде регистриран най-ниският брой лица, търсещи убежище, от 1997 г. насам.  „Това развитие към устойчива имиграция е необходимо за засилване на интеграцията и намаляване на социалното изключване“, заяви министърът на миграцията Мария Малмер Стенергард в изявление.

Предстои да се види икономическото въздействие

Швеция може и да се хвали с по-малкия брой имигранти, но според икономисти икономическите ползи са спорни, тъй като сред факторите, които трябва да се вземат предвид, са икономическият растеж, производителността, нарастването на населението и потенциалният недостиг на работна ръка.

Мортен Лунд, главен икономист за Скандинавия в J.P. Morgan, заяви, че новите правила за имиграцията в Швеция могат да окажат влияние върху икономиката по различни начини, но „размерът им не е ясен“.

„При равни други условия растежът ще бъде по-нисък - както чрез по-малък прираст на общия брой отработени часове, така вероятно и чрез производителността, тъй като това може да доведе до недостиг на работна ръка в някои отрасли“, каза той в коментар, изпратен по електронната поща.

Ограничителните политики по отношение на миграцията вероятно ще имат леко инфлационно въздействие, добави Лунд, макар че предпази позицията си, заявявайки, че „въздействието върху инфлацията е скромно и много несигурно“.

„Недостигът на работна ръка би могъл да доведе до по-висока инфлация, стимулирана от разходите, но от друга страна, по-малката имиграция води до по-малко потребителско търсене (и следователно до по-ниска инфлация, стимулирана от търсенето). Една интересна област е жилищният пазар. По-малката имиграция ще намали нуждата от нови жилища, като по този начин ще потисне структурния дисбаланс на недостатъчното предлагане на жилища, а оттам [би могла] да доведе и до по-малко увеличение на цените на жилищата“, казва Лунд.