Ще се съюзи ли Борисов с Орбан и сие?

По време на посещението си в София унгарският премиер Виктор Орбан отрупа България с хвалебствия. А го направи, защото иска да привлече българския си колега към идеята за нова преграда по Балканския маршрут на бежанците.

„Да не объркаме знамената”, предупреди Борисов унгарския си колега, докато двамата се подреждаха за изявления пред журналистите. Тази шега със съвпадението в цветовете на националните флагове, както и фамилиарното обръщение на малко име и задушевната лична вечеря с размяна на дарове, отразена във Фейсбук-профила на българския премиер, изглежда трябваше да внушат усещане за близост и приятелство. А Орбан, скандализирал неведнъж ЕС с политиката и изказванията си, едва ли се радва навсякъде на подобно топло гостоприемство.

Унгарският премиер отговори подобаващо: България е европейски и световен шампион в борбата срещу контрабандата и трафика на хора; учили сме се от нея, опитваме се да я настигнем, но тя е все пред нас; в България няма политическа нестабилност, няма лоши или недобри явления; ако Европа иска да е коректна, трябва да предложи членство на България в Шенген... И все в този дух - очевиден преразказ на чутото от българския премиер, но в силно преувеличена форма, каквато и той рядко си позволява.

Идеята на Орбан

Целта на пресилените хвалебствия е ясна. Унгарският премиер дойде в София, за да съблазни и приобщи българския си колега към идеята за издигане на нова преграда пред бежанския поток по границата на България и Македония с Гърция. Преграда пред т.нар. Балкански маршрут, по който през миналата година преминаха близо милион бегълци от войните и мизерията в Близкия и Средния Изток. Зад тази идея стоят главно четирите страни от Вишеградската група - Словакия, Чехия, Полша и Унгария, които открито критикуват и се противопоставят на досегашните общи европейски решения за бежанската криза. И най-вече на квотния принцип за разпределяне на бежанците.

Ако се погледне географската карта, идеята изглежда логична. Защото колкото и да са справедливи критиките към Гърция, че не се справя с охраната на външната граница на ЕС, трябва да признаем, че да се прави това по море е много трудно, почти невъзможно. Освен ако не допуснем, че насочилите се от турските брегове към гръцките острови плавателни съдове могат да бъдат потапяни заедно с пътниците в тях. По-лесно и по-ефективно е нелегалният поток да бъде спиран по суша, както показа българският опит по турската граница. Как точно си представят това авторите на идеята, е засега неясно. Подчертавайки, че не може да се разчита само (и във всеки случай не скоро) на обещаната от Турция защитна линия, Виктор Орбан от няколко седмици неуморно повтаря, че ЕС трябва, „независимо колко скъпо или трудно е това”, да издигне ограда по протежение на цялата граница на България и Македония с Гърция. Като цяло пък Вишеградската група засега говори за „създаване на резервна гранична система" по същата линия, която да предпазва шенгенските страни от проникването на нелегални имигранти. Очевидно идеята трябва да бъде окончателно избистрена и аргументирана от четиримата лидери в Прага на 15 февруари. За което, естествено, е нужно и съгласието на засегнатата пряко София. Затова Орбан покани тържествено българския премиер да се присъедини към тази среща. Което означава да се присъедини и към единната позиция, която три дни по-късно трябва да бъде официално представена в Брюксел пред Европейския съвет.

Отговорът на Борисов

"Любопитни сме какви предложения има Борисов и какво сътрудничество можем да създадем", каза Орбан, съобщавайки за тази покана. Но любопитството на българската публика за позицията на самия Борисов не бе задоволено.

От една страна той със сигурност не би искал да се идентифицира политически с онези, които оспорват общите европейски решения за бежанската криза. Още по-малко пък със страни от ясно оформилата се в Централна Европа дясно-консервативна, популистка и националистическа ос, противопоставяща се и на някои от основополагащите демократични принципи в ЕС. Като самия Орбан например, обявил, че изгражда "нелиберална демокрация" по руско-турско-китайски модел. Разбира се, подобни настроения не са чужди и на значителна част от българското общество и българския политически елит, а и в България независимостта на институциите, разделението на властите и медийната свобода са също силно компрометирани. Премиерът обаче не може да си позволи открито да се идентифицира с тези процеси, защото от години изгражда образа си на проевропейски политик, защото няма самостоятелно мнозинство и защото силно разчита на европейските фондове. Именно те са най-големият инвеститор в страната и вече няма да се „усвояват” автоматично, а само срещу реформи и при спазване на принципите.

Логиката на събитията от последните седмици обаче изправя България пред очевидни рискове, което подсказва, че при определени условия Борисов би се присъединил към идеята на колегите си от Вишеградската група. Тенденцията на ограждане и затваряне на граници (включително и на македонско-гръцката граница, признаци за което вече се забелязват) ще засили неимоверно нелегалния бежански натиск върху България (вече не само по границата ѝ с Турция). Тъй че един колективен, подкрепен материално и финансово от ЕС отговор на тази заплаха би бил добре дошъл. В тази посока, макар и без особена конкретика, прозвучаха и изказванията на българския премиер, който похвали унгарския си гост за позициите му и влезе в критичния му тон към ЕС. „Разликата между мен и Виктор Орбан е, че той по-смело отиде напред. Докато той се огради бързо, бе сочен с пръст, а сега само за няколко седмици седем държави се оградиха като него”, каза Борисов. И изрази надежда „нашите европейски колеги и партньори да бъдат по-активни, когато решават тези въпроси”.

Европейската позиция

Разбира се, позицията му в крайна сметка ще зависи вероятно именно от позицията на тези „колеги и партньори” - тоест, на „големите” в ЕС и най-вече на Германия. Навремето те се отнасяха критично към издигането на стени - когато България първа направи това и още повече когато Унгария загради южната си граница. Но с времето, с главоломното нарастване на броя на пристигащите по Балканския маршрут и с резкия ръст на местните радикални националистически партии, тези критики затихнаха, появиха се заграждения и на други места, а на още повече места Шенген бе де факто отменен и граничните проверки бяха възстановени. Швеция вече ограничи приема на бежанци. Австрия обяви годишен „таван”, който ще бъде достигнат още преди лятото. Германия започна да връща хора на австрийската граница и е въпрос само на време под някаква форма да последва австрийския пример, за да „намали рязко и трайно броя на прииждащите”. Всичко това вещае катастрофа в страните по Балканския маршрут. Никоя от тях не иска да бъде превърната в лагер за бежанци. А се задава пролетта. "Разполагаме с не повече от два месеца да поставим нещата под контрол, иначе Шенген ще се разпадне. Ако не пазим външните граници на ЕС, ще се разпаднем като политически съюз”, обяви председателят на Европейския съвет. „ЕС си дава два месеца, до края на зимата, за да спре потока от мигранти към Европа”, заяви и холандският премиер, чиято страна председателства Съюза.

А Гърция?

При това положение може би няма да се наложи европейските лидери да бъдат убеждавани дълго да приемат идеята на Вишеградската четворка или някаква нейна модификация. Това обаче на практика ще означава външната граница на ЕС да се премести на север, което ще постави в изолация и ще изключи от Шенген затъналата и без друго в проблеми Гърция. Тази заплаха бе изречена на глас преди две седмици в София от министъра на вътрешните работи на Бавария. Последва го еднозначно австрийската министърка на вътрешните работи. Някои страни, предимно от Южна Европа, се противопоставиха. А Европейската комисия твърди, че такова предложение няма и не се обсъжда, но едновременно с това официално предупреди, че Гърция сериозно пренебрегва задълженията си по границата към Шенгенската зона и че ако не разреши проблемите до три месеца, може да бъде подложена на нов граничен контрол от другите членки.

Каквото и да е решението за предлаганата нова европейска стена, към идеята за която Орбан се опита да привлече и България, ЕС няма как да остави Гърция на произвола на съдбата и затова ще трябва да търси отделно решение за нея. „Файненшъл таймс” вече лансира един краен и донякъде циничен вариант на такова решение: Гърция да размени дълг за бежанци и така да бъдат съчетани двете най-големи европейски кризи - с еврото и с бежанците. „По стечение на обстоятелствата Гърция и Германия са двете страни, които са в епицентъра на тези два проблема. Сега Германия страда от прииждането на над 1 милион бежанци, повечето от които са стигнали до Европа през Гърция. Настъпи моментът да помислим съзидателно как тези два проблема могат да бъдат съчетани в един дипломатически пакет, който да помогне и на двете страни”, пише британското издание.

Ясен Бояджиев, "Дойче веле"