Дания гласува на предсрочни избори след криза около американските амбиции за Гренландия

Датските избиратели отидоха до урните във вторник на парламентарни избори, като министър-председателят Мете Фредериксен се стреми към трети мандат начело на скандинавската страна след високото напрежение, предизвикано от президента на САЩ Доналд Тръмп, който от началото на годината говори за "присвояване" на Гренландия - полуавтономна територия на кралство Дания.

Повече от 4.3 милиона души имат право да гласуват за новия Фолкетинг (парламент) в Копенхаген, който се избира за четиригодишен мандат.

Фредериксен свика изборите през февруари, няколко месеца по-рано от необходимото, очевидно с надеждата, че твърдата ѝ позиция по време на кризата с Гренландия ще ѝ помогне сред избирателите в страната — член на Европейския съюз и НАТО.

По време на втория ѝ мандат подкрепата за нея намаля заради нарастващите разходи за живот — тема, която заедно с пенсиите и евентуален данък върху богатството беше сред основните в кампанията. Фредериксен е известна със силната си подкрепа за Украйна в защитата ѝ срещу руската инвазия, както и с рестриктивния си подход към миграцията — продължение на тенденция в датската политика от последните две десетилетия, съобщава Асошиейтед прес.

В опит да противодейства на натиска отдясно и позовавайки се на възможен ръст на миграцията заради войната с Иран, този месец Фредериксен представи предложения, включително възможност за „аварийна спирачка“ върху предоставянето на убежище и по-строг контрол върху престъпници без законен статут. Правителството ѝ вече беше обявило план за депортиране на чужденци, осъдени на поне една година затвор за тежки престъпления.

Двама кандидати от дясноцентристкия спектър се надяват да я отстранят от поста. Единият е част от настоящото ѝ правителство — министърът на отбраната Троелс Лунд Поулсен от либералната партия Венстре, която е оглавявала няколко предишни управления.

Другият е 34-годишният Алекс Ванопслах от опозиционния Либерален алианс, който настоява за по-ниски данъци, по-малко бюрокрация и отказ на Дания от политиката ѝ да не използва ядрена енергия. Скорошно признание на Ванопслах, че е употребявал кокаин по-рано по време на лидерството си в партията, може да е навредило на шансовете му.

Още по-вдясно, антиимиграционната Датска народна партия изглежда има шанс да се възстанови след много слаб резултат на изборите през 2022 г.

Не се очаква нито една партия да спечели самостоятелно мнозинство. Датската пропорционална избирателна система обикновено води до коалиционни правителства, съставени след седмици на преговори — традиционно от партии от „червения блок“ (ляво) или „синия блок“ (дясно).

Оттеглящото се трипартийно правителство на Фредериксен беше първото от десетилетия, което преминава политическото разделение. Предстои да се види дали това ще се повтори, като центристката партия „Умерените“ на външния министър Ларс Льоке Расмусен може да се окаже решаващ фактор.

Гренландия, която отне голяма част от вниманието на правителството през последните месеци, не беше основна тема в кампанията, тъй като има широко съгласие за мястото ѝ в кралството. През януари Фредериксен предупреди, че евентуално поемане на контрол над Гренландия от страна на САЩ би означавало край на НАТО. Засега обаче кризата е утихнала.

След като Тръмп отстъпи от заплахите да наложи мита на Дания и други европейски страни, противопоставящи се на американски контрол върху огромния арктически остров, САЩ, Дания и Гренландия започнаха технически разговори за споразумение за сигурност в Арктика.

Еднокамарният парламент на Дания има 179 места. От тях 175 са за представители от самата Дания, а по две места са запазени за слабо населената Гренландия и другата полуавтономна територия на кралството — Фарьорските острови.