EС позволи да го водят за носа

ЕС остави Украйна прекалено дълго да чака и мръзне пред европейските порти. Това даде възможност на Кремъл да разиграва своите карти в ущърб на украинския народ. Ярък пример за европейската безпомощност беше и последното посещение на Катрин Ащън в Киев. Докато върховната представителка на ЕС по въпросите на външната политика и политиката за сигурност се опитваше да посредничи между правителството и опозицията, президентът Янукович изпрати специалните части срещу демонстрантите.

Катрин Ащън обаче заяви само, че е много "натъжена от разгонването на мирни демонстранти", след което се зае да припомня на украинското правителство старата мъдрост, че "диалогът и размяната на аргументи са за предпочитане пред аргументите на насилието". В същото това време полицейското насилие вече беше започнало. Дори и след всичко това Аштън остана в Киев за нов разговор с Янукович.

Неадекватните реакции на Брюксел станаха много

По същия неадекватен начин реагира през ноември и еврокомисарят по разширяването Щефан Фюле, след като Янукович отказа да подпише споразумението за асоцииране с ЕС. Още същия ден Щефан Фюле се качи на самолета за Киев, за да се опита да придума уркраинския президент да промени решението си. Явно ЕС не можа веднага да схване, какво се е случило. Реакцията на Ащън по повод полицейското насилие също беше крайно безпомощна. По всички личи, че Янукович е в състояние да прави каквото си пожелае, без ЕС да му дава сериозен отпор. А това е не просто сигнал, че ЕС се примирява с лавирането на Киев между Москва и Брюксел, това е и обидна подигравка с украинската опозиция.

Украинското правителство междувременно се е научило как да разиграва картите си пред ЕС. Янукович блокира споразумението за асоцииране, но малко след това, остави у държавните и правителствени ръководители на ЕС, събрани на срещата във Вилнюс, впечатлението, че не всичко е окончателно приключило. Той твърди, че желае да се сближи със Запада, но само ако Брюксел компенсира очакваните загуби от търговията с Русия. Украинският посланик в НАТО Игор Долгов дори заяви, че демонстрантите от площад Майдан преследвали същите цели като правителството - а именно сближаването с европейските структури. Изглежда само украинската опозиция все още не може да забележи тази общност на целите...

Междувременно пазарлъците за пари продължават. Премиерът Азаров назова и конкретна сума от 20 милиарда евро, срещу която правителството все пак можело да подпише споразумението за асоцииране с ЕС. Лесно можем да си представим какъв вой би се надигнал в Брюксел ако някоя държава от Западните Балкани предяви подобни претенции... ЕС обаче все още позволява да бъде залъгван с празни обещания.

ЕС не може да си позволи повече мекушавост

Разбира се, че Украйна е важна за ЕС - не само заради своята големина и стратегическото си значение за региона, а и затова, че може да послужи като пример за други бивши съветски републики. Това обаче далеч не означава, че ЕС може да позволи да бъда воден за носа от Виктор Янукович. Брюксел отдавна е поставил своите условия и те не могат да бъдат променяни. Ако украинското правителство не желае да ги изпълни, ЕС ще е принуден, поне на първо време, да затръшне вратата.

Само така Янукович ще е принуден да вземе решението, което искаше да избегне и което избягва и до днес благодарение на европейската мекушавост. Тогава би станало ясно дали пътят към Москва действително е най-подходящият за него. Много по-вероятно е обаче да видим един Янукович, смирено застанал пред портите на Брюксел. В случай, че все пак успее да надживее сегашната протестна вълна.