Гренландия ускорява приемането на закон за контрол върху чуждите инвестиции

Вълна от интерес към имоти от страна на американски купувачи в Нуук в началото на миналата година накара законодателите бързо да въведат ограничения върху чуждестранните покупки и промени фокуса на предстоящия закон на Гренландия за контрол върху чуждите инвестиции, съобщава Ройтерс.

През януари 2025 г., по времето когато президентът на САЩ Доналд Тръмп поднови усилията си за по-голям контрол върху Гренландия, адвокатски кантори и агенции за недвижими имоти в столицата започнали да получават множество запитвания от американски купувачи, пише още агенцията. Дотогава чужденците проявявали слаб интерес към имоти в града с население от 20 000 души.

„Най-настъпателните искаха да изкупят всичко налично на пазара“, каза адвокат от Нуук, пожелал анонимност.

Интересът на Тръмп към арктическия остров постави законодателите му в дилема — те трябва да балансират между необходимостта да привлекат капитал за съживяване на застоялата икономика и желанието да ограничат американски инвеститори, за които подозират, че може да имат скрити политически мотиви. Не е ясно кои са инвеститорите и дали са свързани с усилията на Тръмп по отношение на Гренландия, която е полуавтономна част от Кралство Дания.

Но внезапният интерес разтревожил законодателите, които се опасявали, че външни купувачи могат да изтласкат местните жители от и без това ограничения жилищен пазар в Нуук, посочват трима от източниците. До февруари 2025 г. правителството на Гренландия затегнало контрола върху чуждестранните покупки на имоти.

Тревогата около жилищния пазар засилила по-широкия стремеж властите да получат инструменти за проверка на произхода на входящия капитал. Законопроект за контрол върху чуждите инвестиции, подготвян отдавна и официално внесен в парламента през октомври, първоначално бил замислен отчасти като защита срещу нежелани китайски инвестиции. Но трима от източниците посочват, че фокусът се е променил след подновените амбиции на Тръмп спрямо Гренландия.

„Силно сме заинтересовани да работим с американски инвеститори, но не и по начин, при който те се опитват да прокарват определени политически цели“, заяви депутатът Акалу Джеримиасен от партията „Атасут“, част от управляващата коалиция на Гренландия.

Гренландия отдавна се стреми да диверсифицира икономиката си, основно чрез привличане на инвестиции в минния сектор. Ограничената инфраструктура — включително липсата на пътища, свързващи 72-та населени места в региона — екстремните климатични условия и недостигът на работна ръка обаче възпрепятстват привличането на значим чуждестранен капитал.

Дания е отпуснала допълнителни средства за инфраструктура и други инициативи за развитие, а Европейският съюз е предложил повече от двойно увеличение на финансирането си. Въпреки това икономиката на арктическата нация остава в застой, с растеж от едва 0,2% през 2025 г. и значителен дефицит в публичните финанси.

Законопроектът, обсъден за първи път през ноември, предстои да бъде разгледан отново през април и се очаква да бъде приет същия месец. Проектът изисква чуждестранните инвеститори да разкриват произхода на средствата си и дава възможност на властите да отхвърлят сделки, ако политическите връзки или намеренията на инвеститорите пораждат опасения.

„Ако някой работи за Тръмп, ще разберем чрез този закон за контрол. Това е въпрос на нашата собствена сигурност“, добави Джеримиасен.

Предложеният закон не посочва конкретни държави, но насърчава сътрудничество със съюзници, което подсказва, че американските и европейските инвеститори може да бъдат подложени на по-малко строг контрол в сравнение с китайските. В същото време той дава на Гренландия правомощия да преглежда чуждестранни инвестиции, считани за заплаха за сигурността.

„Целта на закона е да предотврати чуждестранни инвестиции, които могат да представляват заплаха за сигурността или обществения ред на Гренландия“, се посочва в текста. Освен това той цели да засили сигурността на „Гренландия и нейните съюзници, включително държавите членки на НАТО“.

Инвестициите в критична инфраструктура, ИТ и системи с класифицирани данни, суровини и минно дело, хидроенергетика и държавни компании ще подлежат на задължителен контрол според предложения закон.

Законодателството е ограничено до области под юрисдикцията на Гренландия и не се разпростира върху военните дейности на САЩ на острова, които остават под контрола на Дания.

Миналия месец Дрю Хорн, бивш високопоставен съветник в първата администрация на Тръмп, обяви планове за изграждане на център за данни в Гренландия на стойност няколко милиарда долара — проект от типа, който според някои законодатели подчертава нуждата от по-ясни правила за контрол.

Правителството на Гренландия съобщи, че не е получило заявления или официални искания, свързани с предложението. Хорн, който сега ръководи инвестиционна и консултантска компания, заяви пред Ройтерс, че проектът няма политически връзки и че не се притеснява от евентуални изисквания за контрол в Гренландия.

„Гренландия иска американски капитал, но се опасяваме от скрити политически мотиви зад някои американски частни инвеститори“, каза депутат, пожелал анонимност поради чувствителността на темата.

Преговорите между Гренландия и САЩ относно достъпа и присъствието на острова продължават, като Тръмп продължава да настоява за „пълен достъп“ до острова. Министърът на бизнеса Наая Натаниелсен заяви пред Ройтерс, че законът за контрол върху чуждите инвестиции не е изготвен в отговор на интереса на САЩ и че тя продължава да приветства американските инвестиции.

Въпреки това, ако преговорите между САЩ и Гренландия се провалят, тя каза: „тогава, разбира се, ще трябва да преоценим позицията си. Но все още не сме стигнали дотам“.

Министерството на жилищната политика на Гренландия заяви, че ограниченията върху имотите, въведени миналата година, са били предпазна мярка, несвързана с конкретни данни, а насочена към запазване на контрола върху наличността на жилища в Нуук.