Индонезия иска да създаде подобна на ОПЕК група за производството на никел

Индонезия произвежда повече никел от всяка друга страна. Тъй като търсенето на батерии за захранване на енергийния преход нараства, това представлява огромна възможност и нацията от  276 милиона души възнамерява да се възползва от нея, пише Джулия Хоровиц за Си Ен Ен.

На фона на революцията на електрическите превозни средства, която повишава търсенето на ключови метали за батерии като никел, Индонезия започна да лобира за създаването на група, подобна на ОПЕК, която, вместо да управлява износа на петрол, ще представлява обединение на миннодобивния сектор, което да му позволи да съгласува политики.

Планът обаче е малко вероятно да бъде успешен. Канада, друг водещ играч в сектора, каза, че е „много малко вероятно“ да участва. Пазарът на никел също е структуриран по много по-различен начин от пазара на суров петрол, като частните фирми, а не националните компании, управляват нещата.

Кампанията на Индонезия обаче е индикация за това как преходът към чиста енергия може да промени геополитиката, тъй като страните, който имат големи запаси от от никел, кобалт и литий, се стремят да увеличат достъпа си до търсените стоки.

„Това е начинът, по който те смятат, че могат да бъдат по-важни за глобалния енергиен пазар и геополитиката и да бъдат част от тази нововъзникваща енергийна икономика“, каза Джейн Накано, старши сътрудник, фокусиран върху енергийната сигурност и изменението на климата в Центъра за стратегически и международни изследвания.

През 62-те години от основаването си, Организацията на страните износителки на петрол, по-известна като ОПЕК, на моменти е играла решаваща роля в оформянето на световния пазар на петрол, най-вече когато нейните арабски членове забраниха износа за Съединените щати и други страни заради подкрепата им за Израел през 1973 г. Групата си навлече гнева на Белия дом през октомври след решението да намали производството - политика, която картелът потвърди на внимателно наблюдавана среща в неделя.

На фона на очакванията, че търсенето на изкопаеми горива ще намалее в бъдеще, политическото му влияние може да намалее с годините, докато обратното важи за нациите с достъп до метали и минерали, които са от съществено значение за прехода към чиста енергия.

„Преходът към чиста енергия означава преминаване от система с интензивно използване на гориво към система с интензивно използване на материали“, се казва в доклад на Международната агенция по енергетика, публикуван през 2021 г., в който се отбелязва, че едно типично електрическо превозно средство изисква шест пъти повече минерали от конвенционалната кола. Докладът прогнозира, че електромобилите и системите за съхранение на батерии ще бъдат най-големите крайни потребители на никел до 2040 г., измествайки индустрията за неръждаема стомана.

Индонезия ще спечели от тази промяна. След като забрани износа на никелова руда през 2020 г., което предизвика търговски спор с Европейския съюз, тя бързо разработи свой собствен капацитет за преработка надолу по веригата с помощта на чуждестранни инвеститори. Страната сега представлява повече от 38% от световното предлагане на рафиниран никел, сочат данни от фирмата за пазарно проучване CRU Group, като делът й продължава да расте.

„Страната се очаква да бъде най-големият източник на растеж през следващите години“, каза Ева Манти, стратег по суровините в ING. „Производството на никел нараства, за да отговори на нарастващото търсене от сектора на батериите за електромобили.“

Индонезия напусна ОПЕК през 2009 г., а след това отново и през 2016 г. след кратко завръщане, поради разногласия относно намаляването на производството. Но правителствени лидери сега твърдят, че подобен картел за никел може да бъде изгоден, засилвайки координацията с други водещи производители. Русия осигурява почти 20% от глобалните доставки на никел, необходим за батерии, според Manthey. Канада и Австралия също са големи играчи. Последната се конкурира с Индонезия за най-големите запаси от никел в света.

Обединявайки се с други производители, Индонезия може на теория да има по-голямо влияние върху цените. Въпреки обещаващата перспектива за търсене, цените на никела на Лондонската метална борса (LME) могат да бъдат много нестабилни.

Сега има и излишък от предлагане, тъй като глобалната икономическа перспектива се влоши, намалявайки търсенето от страна на производителите на неръждаема стомана.

„Ако могат да контролират доставките малко по-добре, биха могли да надуят цената на никела“, каза Алистър Рамзи, вицепрезидент на енергийните метали в Rystad Energy.

Нов ОПЕК

Хората, които следят пазара на никел, са скептични, че подобно споразумение би било работещо. Това се дължи отчасти на начина, по който функционира индустрията. Макар че предлагането е концентрирано в няколко държави, производството се контролира от отделни фирми. Това е различно от производството на петрол в страни като Саудитска Арабия, Русия или Обединените арабски емирства, които са доминирани от държавни фирми.

„Вярваме, че идеята на Индонезия да създаде група в стил ОПЕК за метали за батерии като никел би била трудна за реализиране, тъй като, за разлика от страните от ОПЕК, минните операции на големите производители на никел се контролират от различни частни компании“, каза Джейсън Сапор, старши анализатор по метали и минно дело в S&P Global Commodity Insights.

Индонезия също няма политическа подкрепа в момента. Правителствен източник каза на Ройтерс, че е „много малко вероятно“ Канада да се присъедини към усилията.

Освен това, Накано от Центъра за стратегически и международни изследвания не е убеден, че това ще помогне на Индонезия в крайна сметка, тъй като може да изплаши чуждестранните инвеститори, които страната ухажва да развият своя минен сектор.

Влиянието на ОПЕК нарастваше и намаляваше през годините. Появата на Съединените щати като основен производител на шистов петрол последното десетилетие отслаби позицията на групата. Картелът обаче отново попадна в светлината на прожекторите, след като пандемията и войната на Русия в Украйна разтърсиха енергийните пазари, засилвайки последиците от решенията му за доставки.

За страните, възползващи се прехода към чиста енергия, предложението на Индонезия изглежда представлява привлекателен модел. Вестник „Гардиън“ съобщи, че Бразилия, Индонезия и Демократична република Конго се стремят да създадат „ОПЕК за тропическите гори“, която да управлява усилията за тяхното опазване. Също така се говори, че страни от Южна Америка като Аржентина, Боливия и Чили могат да създадат асоциация за литий.

Дали подобни усилия за организиране ще дадат резултат, предстои да видим. Но предложенията подчертават как търсенето на ресурси, които ще задвижат прехода от изкопаеми горива, вероятно ще създаде нови политически съюзи.

Това важи в особена сила днес, тъй като конкуренцията за ресурси между Съединените щати и Китай се разгорещява. Но други страни, които имат пряк достъп до метали за батерии и други важни минерали, също искат думата.

„Пазарът на метали и неговото значение за енергийния преход е нещо, за което всички се събуждаме и се адаптираме към това как ще работи на практика“, каза Бронз.