Изправен ли е светът пред недостиг на ориз?

Оризът е основна храна за повече от половината от населението на света. Много страни в Азия имат стратегически резерви от ориз, а тази година Япония прибегна да продажба на част от националните си запаси за първи път от цунамито през 2011 г., за да се противопостави на паническите покупки и скока на цените.

Нациите се стремят да гарантират собствените си нужди, като Китай тази седмица обяви 10-годишен селскостопански генерален план за вътрешна продоволствена сигурност. Индонезия е определила зона с размерите на Ямайка в източната част на обширния си архипелаг за развитие на нови ферми за ориз.

Но има и сериозни предизвикателства. Според изследователи, цитирани от списание Science, мегапроектът в Южна Папуа е обречен на провал, предвид лошата почва, сравнително сухия климат и съмнителния опит на Индонезия в подобни начинания. Правителството на страната беше обвинено в изземване на земя от коренното население, за да преследва своите земеделски цели. 

Съдебни действия от страна на Грийнпийс междувременно блокираха търговското отглеждане на генетично модифициран златен ориз във Филипините, спирайки иновация, предназначена да спасява животи чрез обогатяване на диетите с витамин А

В свят, който вече е обзет от несигурност на храните, изменение на климата, недостиг на вода и конфликти, бъдещето на една от най-важните хранителни продукти е затънало в гигантска бъркотия от наука, политика и икономика, пише Financial Times.  

Нови проекти със съмнително бъдеще

Безпокойството относно индонезийския проект за ориз с площ от 1 милион хектара идва след предишни неуспешни опити да се наваксат загубените за развитие оризища на Ява - най-населеният остров в страната. Опитът от 90-те години на миналия век да се превърнат обширните влажни торфища на Борнео в оризови полета се провали. Изсушаването на влажните зони изложи на въздуха богатите на пирит почви, произвеждайки сярна киселина и правейки почвата нежизнеспособна за отглеждане на ориз. След тези интервенции земята става податлива както на засушавания, така и на умишлени пожари.

Последвалият план за разширяване на отглеждането на картофи и лук в Северна Суматра се сблъска с научните становища, че вулканичната почва е неподходяща. По тази причина фермерите вече са изоставили и тези земи. Този негативен опит, плюс липсата на проучване за осъществимостта на почвата поставят под съмнение и бъдещето на новия проект. 

Гай Кърк, професор по почвени системи в университета Кранфийлд в Англия и член на Консорциума за изследване на ориза в Обединеното кралство, казва, че разбира опасенията. 

„Това е класическа приливна блатна зона с кисели сулфатни почви, която може да стане катастрофална, ако не се управлява правилно“, казва той. Индонезийското правителство отговори на подобни предишни критики, като каза, че ще засади нови сортове, които да отговарят на условията, ако е необходимо. 

Отглеждането на сортове ориз, които да съответстват на местната среда, е един от начините за увеличаване на добивите. Кърк изчислява, че глобалното производство на ориз трябва да нарасне с около 15-20 процента – използвайки по-малко вода и произвеждайки по-малко въглерод – за да отговори на търсенето през следващите десетилетия, особено от Африка. През 2023 г. Южна Корея стартира инициативата K-Rice Belt, за да помогне на 10 африкански държави да подобрят производството на ориз.

Оптимизация на добивите

Но изменението на климата прави влажните сезони по-влажни, а сухите по-сухи, намалявайки надеждността на добивите. Това стимулира работата на места като Международния институт за изследване на ориза, който има предни постове в Азия и Африка, за разработване на растения, способни да понасят суша и да издържат на потапяне.

Оптимизирането на управлението на културите чрез напояване и използване на торове може също така да запълни дефицита на добивите. Проектът C4 Rice, например, е насочен към радикално увеличаване на ефективността на фотосинтезата, ограничаващ фактор в добива на реколтата. Международният проект за създаване на нови пътища за фотосинтеза в ориза, който стартира през 2006 г., се финансира от Фондация Гейтс и се администрира от Оксфордския университет. 

Други изследвания са насочени към подобряване на съдържанието на микронутриенти или понижаване на гликемичния индекс на ориза. Изследванията на Гай Кърк обхващат съдържанието на желязо и цинк и замърсяването с арсен. Един от неговите проекти, с партньори в Германия и САЩ, в момента е замразен, тъй като е станал жертва на мащабните съкращения, направени в бюджетите за наука от администрацията на президента Доналд Тръмп. 

Други известни организации също работят по въпроса. IRRI (International Rice Research Institute), базиран във Филипините, пусна първия в света сорт ориз с висок добив, IR8, който имаше амбицията да даде тласък на "зелената революция" в Азия и да предотврати глада. Надеждите за реализацията му обаче намаляват, тъй като задграничната помощ отпада, а нови източници на финансиране няма. 

„Това са лоши новини за науката“, казва Кърк.

Тенденцията е неприятна не само за учените, но и за много държави по света, които са изправени пред изменението на климата, недостига на вода и ескалиращите конфликти, докато в същото време населението им се увеличава, а заедно с него - и нуждите от хранителни продукти.