Климатичната криза има цена – 391 млн. долара на ден

Щетите от глобалната климатична криза възлизат на 391 милиона долара на ден през последните две десетилетия, показва доклад, цитиран от Си Ен Би Си

Горски пожари, горещи вълни, суши и други екстремни събития, дължащи се на изменението на климата, са довели до разходи средно над сто милиарда годишно от 2000 г. до 2019 г., показа скорошно проучване, публикувано в списанието Nature Communications.

„Откриваме, че 143 милиарда щатски долара годишно от разходите за екстремни събития се дължат на климатичните промени. По-голямата част (63%) от това се дължи на човешки загуби“, пишат учените в доклада. Останалата част е от унищожаването на имущество и други активи.

Годините с най-голям размер на загубите са 2008 г., следвани от 2003 г. и след това 2010 г. –като във всяка една от тези години са регистрирани събития със висока смъртност.

Тропическият циклон Наргис удари Мианмар през 2008 г., отнемайки повече от 80 000 живота, според Международната федерация на дружествата на Червения кръст и Червения полумесец. През 2003 г. се наблюдава тежка гореща вълна в континентална Европа, която отне 70 000 живота. През 2010 г. имаше гореща вълна в Русия и суша в Сомалия.

Продължителната световна битка с екстремните метеорологични явления става все по-трудна, тъй като глобалните температури продължават да се покачват и бедствията се засилват.

Светът току-що регистрира най-горещото си лято в историята със значителна разлика, поставяйки 2023 г. на път да бъде най-горещата година в историята.

През лятото Северното полукълбо беше затрупано от поредица от екстремни метеорологични явления с повтарящи се горещи вълни, разпалващи опустошителни горски пожари. Държави в цяла Европа се бореха с последиците от високите температури и опустошителните наводнения. През август САЩ също се сблъскаха с някои от най-смъртоносните горски пожари в съвременната история в Мауи, Хавай.

Освен това, за първи път от четири години метеорологичният феномен на Ел Ниньо все още е активен, насочвайки се към зимния сезон. Това означава, че части от света като Северна Аляска и крайбрежието на Персийския залив вероятно ще преживеят по-влажна от обикновено зима.

Как са направени оценките на загубите

Оценките на загубите са изчислени чрез комбиниране на икономическите данни за тези загуби, заедно с това доколко глобалното затопляне е влошило метеорологичните явления.

Изследването обаче отбелязва, че има подценяване на истинските разходи от изменението на климата поради трудността при измерване на непреките загуби. Цитираните примери включват загуба на производителност, произтичаща от гореща вълна; въздействия върху психичното здраве на хората, или загуба на достъп до образование и работа, ако те са били засегнати по някакъв начин от бедствия.

Липсата на данни от страните с по-ниски доходи също може да допринесе за подценяването на истинските разходи, се посочва в проучването.

Изследването също така определя стойността на загубата на живот на 7,08 милиона долара – сравнително близка сума до оценките, използвани от Федералната агенция за управление на извънредни ситуации на САЩ.

„Въпреки че ограниченията на този подход са значителни, това изследване демонстрира как може да се изгради по-глобална оценка на икономическите разходи в резултат на екстремни метеорологични събития, причинени от човека“, посочват изследователите.

Те призоваха за увеличаване на политиките за адаптиране, за да се сведат до минимум разходите, свързани с изменението на климата, като например изграждането на защита от наводнения или подобряване на системите за ранно предупреждение, предвещаващи екстремни метеорологични явления.

Има ли други оценки?

Други организации също се опитаха да определят количествено загубите, понесени от климатични бедствия.

Световната метеорологична организация изчисли, че между 1970 г. и 2021 г. е имало близо 12 000 докладвани климатични бедствия, довели до 2 милиона смъртни случая и икономически загуби на стойност 4,3 трлн. долара, предимно в развиващите се страни.

„Планетата е далеч от постигането на климатичните си цели“, каза СМО в доклад от септември, добавяйки, че повишаването на глобалните температури е придружено от по-екстремно време.

Правителствата се съгласиха в Парижкото споразумение за климата от 2015 г. да ограничат глобалното затопляне до доста под 2 градуса по Целзий в сравнение с прединдустриалните нива и да продължат усилията за ограничаване на повишаването на температурата до 1,5 градуса по Целзий. Тази цел обаче изглежда се изплъзва.

„Шансът годишната средна глобална температура в близост до повърхността временно да надхвърли 1,5 °C над прединдустриалните нива за поне една от следващите пет години е 66% и се увеличава с времето“, отбеляза СМО.