Кои са четиримата кандидати за следващ канцлер на Германия

Кои са четиримата кандидати за следващ канцлер на Германия

Четирима кандидати се надяват да спечелят доверието на избирателите, за да станат следващият лидер на Германия след изборите в неделя. Кандидатите за следващ германски лидер са настоящият канцлер, лидерът на опозицията, настоящият вицеканцлер и – за първи път – лидерът на крайнодясна партия, пише Асошиейтед прес, цитирана от БТА. 

Шестдесет и шест годишният Олаф Шолц е канцлер на Германия от декември 2021 година. Левоцентристкият социалдемократ има богат опит в управлението, тъй като вече е служил като кмет на град Хамбург и като министър на труда и на финансите. В ролята си на канцлер той бързо се оказа в ситуация, в която му се наложи да се справя с неочаквани кризи. Той даде начало на усилия за модернизиране на германските въоръжени сили след началото на руската инвазия в Украйна и превърна Германия във втория по големина доставчик на оръжия за Украйна. Правителството му предотврати енергиен срив и се опита да противодейства на високата инфлация.

Трипартийната му коалиция обаче си спечели репутация за вътрешни борби и се разпадна през ноември на фона на спор как да бъде съживена икономиката. Тя е най-голямата в Европа, но се сви през последните две години.

Шестдесет и девет годишният лидер на германската опозиция е фаворитът в предизборната кампания и неговият дясноцентристки блок ХДС/ХСС води в социологическите проучвания. Той стана лидер на партията си Християндемократически съюз (ХДС), след като дългогодишният канцлер Ангела Меркел, която бе негов съперник, се оттегли през 2021 година. Мерц поведе партията си в по-консервативна посока. По време на предизборната кампания той превърна ограничаването на миграцията в основен въпрос.

Мерц няма опит в управлението. Той е избран в Европейския парламент през 1989 г. преди да стане депутат в Германия пет години по-късно. След 2009 г. той се оттегля от активната политика за няколко години и работи като адвокат и ръководител на надзорния съвет на германския клон на инвестиционната компания „БлекРок“ (BlackRock).

Петдесет и пет годишният кандидат на природозащитниците „Зелени“ Роберт Хабек е и настоящият вицеканцлер на Германия и министър на икономиката и климата, който също така отговаря за енергийните въпроси. Като съпредседател на партията "Съюз 90/Зелени" той бе начело в период на набиране на популярност на партията, но се оттегли през 2021 г., за да позволи на Аналена Бербок – сега министър на външните работи на Германия – да стане първият кандидат за канцлер на партията. Работата на Хабек като министър получава смесени отзиви, особено планът на министерството му да замени системите за отопление с изкопаеми горива с по-зелени алтернативи, който задълбочи разделенията в правителството.

Четиридесет и шест годишната Алис Вайдел е първият кандидат за лидер на страната на крайнодясната, антиимиграционна партия „Алтернатива за Германия“ (АзГ). Икономист по професия, Вайдел се присъединява към партията малко след нейното основаване през 2013 година. Тя е съпредседател на парламентарната група на партията, откакто тя за първи път спечели места в националния парламент през 2017 година. Вайдел е и съпредседател на партията от 2022 г. заедно с Тино Крупала. През декември тя бе номинирана за кандидат за канцлер, въпреки че други партии твърдят, че няма да работят с АзГ, така че по настоящем тя няма реалистичен път към ръководния пост. 

Ключови думи

Коментари

НАЙ-НОВО

|

НАЙ-ЧЕТЕНИ

|

НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Разривът между Вашингтон и Киев се задълбочава, след като Тръмп нарече Зеленски „диктатор“
Мицотакис: Европа трябва да се събуди след промяната в политиката на САЩ
Шефът на Пентагона нареди армията да свива бюджета с 8% на година. Подготвя и чистка на генерали
Вероятността астероид да се сблъска със Земята през 2032 г. достигна нов максимум
Прекратяването на огъня с Русия е възможно още тази година, смята началникът на украинското военно разузнаване
Сезонният грип за първи път от 5 г. изпревари по смъртност жертвите на COVID-19 в САЩ
Корпоративният успех не се гради върху страх: Как успешните лидери управляват чрез признание
Борисов: Ще правим компромиси до 1 януари догодина