Кристалина Георгиева: Войната в Близкия изток означава, че всички пътища водят до по-високи цени и по-бавен растеж

Войната в Близкия изток ще доведе до по-висока инфлация и по-бавен глобален растеж, заяви пред Ройтерс ръководителят на Международния валутен фонд Кристалина Георгиева.

Коментарът ѝ идва, преди публикуването на прогнозата за световната икономика, планирано от глобалния кредитор за следващата седмица.

Войната предизвика най-тежкото прекъсване на световните енергийни доставки, като милиони барели производство на петрол бяха спрени поради ефективното блокиране Ормузкия проток, който е от решаващо значение за транспортирането на една пета от световния петрол и газ. Дори ако конфликтът бъде бързо разрешен, МВФ е напът да намали прогнозата си за икономически растеж и да увеличи перспективите си за инфлацията, каза Георгиева.

Очаква се войната да бъде основна тема в дискусиите сред финансовите служители от цял ​​свят на пролетните срещи на МВФ и Световната банка във Вашингтон следващата седмица.

Фондът ще представи редица сценарии в предстоящите си доклад за световните икономически перспективи, който трябва да бъде публикуван на 14 април. Организацията сигнализира за евентуално понижаване на прогнозата в публикация в своя блога от 30 март, позовавайки се на асиметричния шок от войната и по-строгите финансови условия. Ако не беше войната, МВФ е очаквал леко подобрение в прогнозата си за глобален растеж от 3,3% през 2026 г. и 3,2% през 2027 г., тъй като икономиките продължават да се възстановяват от пандемията, каза Георгиева.

„Вместо това, всички пътища сега водят към по-високи цени и по-бавен растеж“, заяви Георгиева, която ще представи предварително темите на пролетните срещи в реч в четвъртък.

Президентът на Световната банка Аджай Банга ще представи своята гледна точка на събитие на Атлантическия съвет днес.

„Намираме се в свят на повишена несигурност“, каза ръководителят на МВФ, акцентирайки върху геополитическото напрежение, технологичния напредък, климатичните сътресения и демографските промени. „Всичко това означава, че след като се възстановим от този шок, трябва да държим очите си отворени за следващия.“

Войната е свила световните доставки на петрол с 13%, отбеляза Георгиева, като въздействието се отразява върху доставките на петрол и газ и върху свързаните с тях вериги за доставки като хелий и торове.

Дори скорошно прекратяване на военните действия и сравнително бързото възстановяване ще доведат до „относително малка“ корекция надолу на прогнозата за растежа и корекция нагоре на прогнозата за инфлацията, каза тя. Ако войната продължи, ефектът върху инфлацията и растежа ще бъде по-голям.

Бедните страни ще бъдат най-засегнати

Бедните, уязвими страни без енергийни резерви ще бъдат най-силно засегнати, добави Георгиева, отбелязвайки, че много страни имат малко или никакво фискално пространство, за да помогнат на населението си да се справи с повишаването на цените, причинено от войната, което от своя страна също увеличи вероятността за социални вълнения.

Георгиева заяви, че някои страни вече са поискали финансова помощ, но не ги назова. Тя каза, че МВФ може да увеличи някои съществуващи програми за кредитиране, за да отговори на нуждите на страните. Осемдесет и пет процента от членовете на МВФ са вносители на енергия.

Според нея широките енергийни субсидии не са отговорът, като Георгиева призова политиците да избягват държавни плащания, които биха могли допълнително да разпалят инфлационния натиск.

Въздействието е асиметрично, като най-силно засяга страните вносителки на енергия, но дори износителите на енергия като Катар усещат ефекта от иранските удари срещу производствените им съоръжения.

Катар очаква да са нужни от три до пет години, за да може да възстанови 17% от производството си на природен газ поради щетите от войната, отбеляза Георгиева.

Международната агенция по енергетика съобщава, че 72 енергийни съоръжения са били повредени във войната, една трета от които са претърпели значителни щети.

„Дори ако войната спре днес, ще има продължително отрицателно въздействие върху останалата част от света“, каза тя.

Продоволствената сигурност предизвиква безпокойство

След атаките на САЩ и Израел на 28 февруари, Иран на практика затвори Ормузкия проток, което доведе до рязко покачване на цената на суровия петрол и втечнения природен газ.

Ръководителите на МВФ, МАЕ и Световната банка заявиха миналата седмица, че ще сформират координирани усилия за оценка на енергийните и икономическите последици от войната.

Георгиева каза, че МВФ също така работи със Световната продоволствена програма на ООН и Организацията по прехрана и земеделие по въпросите на продоволствената сигурност.

Световната продоволствена програма заяви в средата на март, че милиони хора ще се сблъскат с остър глад, ако войната продължи през юни. Георгиева каза, че МВФ все още не е видял признаци на продоволствена криза, но това може да се случи, ако доставката на торове бъде нарушена.