Най-иновативните страни през 2026 г.: Швейцария, Швеция, САЩ, Южна Корея и Сингапур са в челната петица

Световните лидери в областта на иновациите остават практически непроменени, като челните места са предимно заети от страни с високи доходи. Въпреки това, нововъзникващите иновационни центрове постепенно засилват позициите си, а Обединените арабски емирства влязоха в топ 25 за първи път.

Швейцария се нарежда на първо място с резултат 66,7, следвана от Швеция (63,2) и Съединените щати (62,3). Южна Корея и Сингапур допълват челната петица, демонстрирайки силата на установените иновационни центрове в Европа, Северна Америка и Азия.

WIPO оценява пет ключови компонента на иновационния капацитет: институционално качество, човешки капитал и изследвания, инфраструктура, пазарна сложност и бизнес сложност. Още две групи показатели отразяват иновационните резултати – знания и технологичен напредък, както и творчески резултати.

Според Европейското иновационно табло 2026 на Европейската комисия, иновационните резултати на ЕС се подобряват постоянно от 2019 г. насам. Въпреки това, както отбелязва WIPO, Европа все още е изправена пред значително предизвикателство -  превръщането на научните постижения и индустриалния потенциал във високоразвиващи се компании, осигуряването на достъп до финансиране за разширяване на бизнеса и постигането на по-висока производителност.

Водещите азиатски икономики демонстрират различни модели на иновационно развитие. Южна Корея е на четвърто място, Сингапур - на пето, а Китай - на десето с резултат от 57,0, пред Германия, Япония и Франция.

За няколко богати държави от Персийския залив ключовото предизвикателство е превръщането на значителни инвестиции в иновации в измерими резултати.

Съединените щати се нареждат на трето място в класацията по иновации, докато Канада е на 16-то място. И двете страни са икономики с високи доходи.

Класацията показва трудността да се превърнеш в световен лидер в иновациите, дори когато напредналите технологии се разпространяват във все по-голям брой страни. В бъдеще успехът може да зависи по-малко от обема на разходите и повече от способността на държавите ефективно да превръщат научните изследвания, човешкия капитал и инвестициите в конкретни резултати, се казва в заключение на кладасицята.