Напрежение в ЕС заради следващия седемгодишен бюджет на съюза

Политическото напрежение около следващия дългосрочен бюджет на Европейския съюз се засили във вторник, тъй като нараства натискът разходният пакет да бъде одобрен преди поредица от труднопредвидими избори в някои от най-големите държави членки догодина.

Бюджетът на ЕС, известен като Многогодишна финансова рамка (МФР), възлиза на около 1,2% от брутния национален доход на блока от 27 държави. Той се финансира основно от страните членки според размера на техните икономики, предава Асошиейтед прес.

Този финансов план е мястото, където се сблъскват европейските амбиции, противоречивите политически приоритети и икономическите реалности. Той трябва да бъде одобрен както от всички държави членки, така и от Европейския парламент.

Бюджетът за периода 2028-2034 г. се договаря в момент, когато ЕС е изправен пред външни предизвикателства, включително подкрепата за Украйна в отбраната ѝ срещу руската инвазия, необходимостта да остане конкурентоспособен при високите цени на енергията и търговското напрежение със Съединените щати и Китай.

В самия съюз изборите във Франция, Италия, Полша и Испания през следващата година могат да поставят на изпитание устойчивостта на най-големия търговски блок в света. Крайнодесните партии водят в социологическите проучвания във Франция, а резултатите в Полша и Испания остават трудно предвидими.

През уикенда Ирландия, която в момента председателства ротационно Съвета на ЕС, предложи бюджетът да бъде определен на 1,62 трилиона евро. Това представлява увеличение с 30% спрямо настоящата седемгодишна финансова рамка, но е с 8% по-малко от сумата, поискана от Европейската комисия. Швеция, една от около осемте държави, които внасят в бюджета повече средства, отколкото получават обратно, настоява за съкращения за „няколкостотин милиарда евро“.

„Това е напълно непосилно и общият размер трябва да бъде намален“, заяви шведският министър по въпросите на ЕС Йесика Розенкранц преди срещата на европейските министри, посветена на предложението на ирландското председателство.

По думите ѝ ирландският план би означавал „60-процентно увеличение на шведската вноска“, което ще натовари данъкоплатците и ще ограничи възможността на правителството да финансира националните си приоритети.

В неделя германският канцлер Фридрих Мерц, чиято страна е най-голямата икономика в Европа и сред основните нетни платци в бюджета, приветства „неуморните усилия“ на Ирландия, но предупреди, че до споразумение все още има дълъг път.

„Бюджетът на ЕС трябва да бъде поносим за тези, които носят основната тежест на финансирането му“, заяви Мерц. „Всички трябва да допринесат за необходимите корекции.“

Под „всички“ германският канцлер има предвид държавите, които се противопоставят на съкращенията в кохезионната политика за по-бедните региони на Европа или в Общата селскостопанска политика, която субсидира европейските фермери.

Заедно тези две пера представляват около две трети от бюджета на ЕС.

В крайна сметка, ако държавите не са готови да осигурят повече средства, или разходите за земеделие и кохезия ще трябва да бъдат намалени, или европейските амбиции в области като отбраната и конкурентоспособността ще трябва да бъдат ограничени. Освен ако не бъдат намерени нови източници на приходи.

Въпреки различията ирландският министър по европейските въпроси Томас Бърн смята, че председателството е създало добра основа за по-нататъшни преговори.

„Нашата задача беше да намерим основа за разговор, а не окончателно споразумение. То ще дойде по-късно“, каза той пред журналисти в Люксембург.

По думите му фактът, че всички страни изразяват недоволство, но никоя не е напуснала преговорите, може да се разглежда като положителен знак.

„Никой няма да получи всичко, което иска. Но се надяваме да има по нещо за всеки“, добави Бърн.

Преговорите се ускоряват в момент, когато амбициите на ЕС растат заради несигурната международна среда, а възможностите за бюджетни маневри в много държави намаляват.

Макар бюджетът на ЕС да е сравнително малък в сравнение с националните бюджети, страни като Франция, Италия и Белгия са силно задлъжнели и се противопоставят на увеличаването на вноските си.

Съюзът няма право самостоятелно да налага данъци, но получава приходи от митнически такси, данък върху добавената стойност и други механизми. Европейската комисия търси нови „собствени ресурси“, сред които приходи от системата за търговия с въглеродни емисии и нов акциз върху тютюневите изделия.

Дори ако крайният срок в края на декември бъде пропуснат, това не означава, че средствата ще свършат. Държавите разполагат с още една година за постигане на споразумение, но е необходимо време за приемане на законодателството и одобряване на разходните програми, така че финансирането да започне навреме през януари 2028 г.

В писмо до европейските лидери председателят на Европейския съвет Антониу Коща подчерта, че навременното споразумение е „от съществено значение за осигуряване на предвидимостта и стабилността, от които нашите икономики се нуждаят в един нестабилен и непредсказуем свят“.

„Разчитам на вашето лидерство и дух на сътрудничество“, написа Коща.