Откритие в Йордания хвърля светлина върху първата документирана пандемия в света

Ръководен от САЩ изследователски екип потвърди, че открит масов гроб в Средиземноморието дава повече информация за първата документирана пандемия в света. Става дума за нови данни и поразителни детайли за т.нар. чума на Юстиниан, която е убила милиони хора във Византийската империя между VI и VIII век.

Откритията, публикувани в Journal of Archaeological Science, предлагат, по думите на учените, рядък емпиричен поглед към мобилността, градския живот и уязвимостта на хората, засегнати от тази епидемия, съобщава The Guardian.

ДНК, извлечена от телата в масовото погребение в Джераш, в днешна Йордания, показва, че гробът е резултат от „едно-единствено погребално събитие“, а не от постепенно натрупване на погребения, характерно за традиционните гробища. Това сочи екипът, който миналата година идентифицира бактерията Yersinia pestis като причинител на чумата.

Новото изследване се фокусира върху самите жертви – как са живели, доколко са били податливи на болестта и защо са се намирали в Джераш, който по онова време е бил регионален търговски център и епицентър на пандемията, бушувала между 541 и 750 г. сл. Хр.

„По-ранните изследвания идентифицираха причинителя на чумата. Обектът в Джераш превръща този генетичен сигнал в човешка история – за това кои са починалите и как един град преживява криза“, казва Рейс Джианг, водещ автор на изследването и доцент в Университета на Южна Флорида, в катедрата по глобални, екологични и геномни здравни науки. „Пандемиите не са само биологични събития – те са и социални. Свързвайки биологичните данни от телата с археологическия контекст, можем да видим как болестта е засегнала реални хора в тяхната социална и природна среда. Това ни помага да разбираме пандемиите в историята като преживени човешки здравни кризи, а не просто като огнища, описани в текстове.“

Статията е резултат от работата на мултидисциплинарен екип от археолози, историци и генетични специалисти от Университета на Южна Флорида, Атлантическия университет на Флорида и Университета в Сидни. Джианг и колегите ѝ са анализирали ДНК, извлечена от зъби.

Те установяват, че жертвите представляват разнообразна демографска група, което според Джианг показва, че иначе мобилно население е било събрано и на практика „заклещено“ на едно място от болестта – подобно на спирането на пътуванията по време на пандемията от Covid-19.

„Хората се движат. Те са временни, уязвими и обикновено разпръснати. Тук обаче кризата ги е събрала заедно“, казва Джианг и добавя, че древните пандемии са процъфтявали в гъсто населени градове, оформени от търговия, пътувания и екологични промени.

Разкопките разкриват, че в масовия гроб на хиподрума в Джераш – известен като „Помпей на Близкия изток“ заради добре запазените си гръко-римски руини – са били погребани над 200 души. Според Джианг това са били мъже и жени, възрастни и млади – „хора в разцвета на силите си и тийнейджъри“.

„По онова време е имало роби, наемници и всякакви други хора, а нашите данни са в съответствие с това да става дума за временно, мобилно население. Това не е нещо ново“, допълва тя.

Джианг посочва, че изследването разкрива паралели и със съвременни пандемии, особено с Covid-19, която Доналд Тръмп в началото нарече „измама“.

„Съществува цяла школа, която твърди, че първата пандемия изобщо не се е случила“, казва тя. „Отричащите твърдят, че ако се погледнат преброяванията, населението не се срива както при Черната смърт; ако се разгледат икономическите данни, не се виждат сътресения; ако се изучават картите на жилищната плътност, не се забелязват прекъсвания. Освен това – никой не беше открил масов гроб. Но първата чума всъщност е много по-лесна за разплитане от Covid. Имаме Yersinia pestis като причинител; имаме масов гроб и тела – твърди доказателства, че това се е случило. Дали обществото или институциите са се сринали е отделен въпрос. Болестта може да вилнее, без непременно да има революция, бунт или смяна на режим, за да се докаже, че е съществувала.“