Древни тронове и оцветени стени изплуваха от етруски некропол в Италия

Археолози, извършващи спешни консервационни дейности в древния етруски некропол Монте Абатоне край Черветери, Италия, са открили издялани в скалата тронове, стени със запазена живопис и почти напълно съхранен съд с гравирани фигури. Новината беше обявена от Службата за археология, изящни изкуства и ландшафт на Южна Етрурия.

Монте Абатоне е бил едно от основните гробищни полета на Кере, важен етруски град, разположен на около 34 километра северозападно от Рим, предава ARTnews. Етруската цивилизация, смятана за първата голяма култура на Апенинския полуостров преди възхода на Рим, процъфтява приблизително от IX век пр.н.е. до постепенното ѝ поглъщане от Римската империя през I век пр.н.е. Гробниците около Кере наброяват хиляди и дават ценна информация за общественото устройство и религиозните вярвания на етруските.

Последните дейности са били възложени, след като няколко гробници в Монте Абатоне са се срутили. Археолозите са привикани, за да укрепят и документират обекта, като са разчистили затрупани входове и са отстранили насипите във вътрешността на съоръженията. В хода на работата те са открили група досега неизвестни погребални камери, всяка със свои характерни особености.

Една от тях е запазила голяма част от оригиналния си сводест таван. В друга са открити погребални елементи, включително тронове, издялани директно в скалата. В трета са съхранени следи от червена боя по стените, които дават представа как е изглеждала гробницата в древността.

Макар проучването да е показало, че всички гробници са били ограбвани в миналото, поне един ценен артефакт е останал незабелязан от иманярите. Това е почти напълно запазен съд от тип „стамнос“, украсен с гравирани фигури, включително животни, и с местно запазени следи от червена боя.

Според властите артефактът ще бъде почистен и реставриран, преди да бъде изложен пред публика.

„Може би в тази история има и малка поука“, посочват от службата в публикацията си. „Макар незаконните иманяри да успяват да отнемат много ценности, археологията понякога все пак има последната дума.“