Върховният лидер на Иран проговори след седмица мълчание и обвини САЩ и Израел за протестите

Върховният лидер на Иран аятолах Али Хаменей проговори публично в понеделник за най-големите протести в Иран от години, като наруши едноседмичното си мълчание. Той осъди това, което нарече „бунтове“ и обвини Съединените щати и Израел в планиране на протестите, съобщи Асошиейтед прес.

Размириците, избухнали заради смъртта на млада жена в ареста на иранската морална полиция, бушуват в цялата страна за трета седмица, въпреки усилията на правителството да ги овладее. В понеделник Иран затвори най-прочутия си технологичен университет след продължили часове сблъсъци между студенти и полицията. Те превърнаха престижното учебно заведение в поредното огнище на протести, завършили със стотици арестувани млади хора. Аятолах Хаменей  говори пред полицейски курсанти в Техеран. Той каза, че е „съкрушен“ от смъртта на 22-годишната Махса Амини в полицейския арест и нарече случая  „тъжен инцидент“. Хаменей обаче остро осъди протестите като чуждестранен заговор за дестабилизиране на Иран и повтори предишните коментари на властите. „Този бунт беше планиран“, каза той пред курсантите в Техеран. „Тези бунтове и несигурност са проектирани от Америка и ционисткия режим и техните служители“, добави аятолахът.

Междувременно ръководството на технологичният университет „Шариф“ в Техеран обяви, че в кампуса ще бъдат допускани само докторанти до второ нареждане, след тежките сблъсъци в неделя вечерта. Свидетели са разказали пред АП, че антиправителствени демонстранти са се сблъскали с твърдолинейни студенти, поддръжници на режима. Свидетели, пожелали анонимност поради страх от репресии, казаха, че полицията е задържала стотици студенти в колежа и е използвала сълзотворен газ, за ​​да разпръсне демонстрантите. Студентската асоциация в университета каза, че полицаи и служители в цивилни дрехи са обградили училището от всички страни и са задържали най-малко 300 студенти през нощта.  Цивилни служители са нанесли побой на професор и няколко служители от университета, съобщиха още от асоциацията. Държавната новинарска агенция IRNA се опита да омаловажи насилието, като съобщи, че се е състояло „протестно събиране“, което е завършило без жертви.

Последното протестно движение в Иран, което предизвика едни от най-широко разпространените вълнения в нацията от години, се появи като отговор на смъртта на Масха Амини след ареста й за предполагаемо нарушаване на стриктния ислямски дрескод в страната. То обаче се превърна в открито предизвикателство към иранското ръководство със скандирания „Смърт на диктатора“, които отекват по улиците и балконите след свечеряване. Демонстрациите се болезнени теми в Иран, включително социалните ограничения в страната, политическите репресии и болната икономика, отдавна задушени от американските санкции. Протестите, с жени, които изгарят задължителните си забрадки и тълпи, скандиращи за падането на управляващите духовници, продължиха в Техеран и отдалечени провинции, въпреки че властите ограничиха достъпа до интернет до външния свят и блокираха приложенията на социалните медии. В своите забележки в понеделник Хаменей осъди сцени на протестиращи, които късат хиджабите си и подпалват джамии, банки и полицейски коли, като „действия, които не са нормални, които са неестествени“.

Силите за сигурност са отговорили със сълзотворен газ, метални сачми и в някои случаи бойна стрелба, според правозащитни групи. Иранската държавна телевизия съобщи, че броят на загиналите от жестоки сблъсъци между протестиращи и служителите по сигурността може да достигне 41. Правозащитните групи дадоха по-висок брой на загиналите, като базираната в Лондон Amnesty International заяви, че е идентифицирала 52 жертви, включително пет жени и на поне пет деца.  Неизброим брой хора са били арестувани, като местните власти съобщават за най-малко 1500 души. Силите за сигурност задържаха десетки артисти и активисти, които изразиха подкрепата си за протестите, както и десетки журналисти в разширяващата се мрежа на недоволство. В неделя властите арестуваха Алборз Незами, репортер в икономически вестник в Техеран. Хаменей каза, че онези, които подклаждат размирици, за да „саботират“ страната, заслужават сурово преследване и наказание. Младите хора, които „излизат на улицата, след като са гледали нещо в интернет“ трябва да бъдат „дисциплинирани“, добави той.

Повечето от протестиращите изглеждат под 25-годишна възраст, според очевидци - иранци, които са израснали в глобална изолация и тежки западни санкции, свързани с ядрената програма на Иран. Преговорите за съживяване на емблематичното ядрено споразумение от 2015 г. са в застой от месеци. Това подхранва общественото недоволство, тъй като иранската валута пада в стойност и цените се покачват.  С началото на новата академична година тази седмица студенти се събраха на протест в университети в Иран, според видеоклипове, широко разпространени в социалните мрежи. Младите хора скандираха лозунги срещу правителството и осъдиха репресиите на силите за сигурност срещу демонстрантите.  Университети в големите градове, включително Исфахан в централен Иран, Машхад на североизток и Керманшах на запад, проведоха протести. Тълпи от студенти пляскаха, скандираха и горяха забрадки. „Не го наричайте протест, сега е революция“, крещяха студенти от университета „Шахид Бехешти“ в столицата Техеран, докато жени сваляха хиджабите си и ги запалваха в знак на протест срещу иранския закон, който изисква жените да покриват косите си. „Студентите са будни, те мразят ръководството на страната!“ скандираха студенти в университета Мазандаран в северната част на страната.

Изригването на студентския гняв тревожи Ислямската република най-малко от 1999 г., когато силите за сигурност и поддръжници на твърдолинейни духовници нападнаха студенти, протестиращи срещу ограниченията на медиите. Тази вълна от студентски протести при бившия президент реформатор Мохамад Хатами предизвика най-тежките улични битки след Ислямската революция от 1979 г.