Военните лимитации на Европа показват защо тя отчаяно се нуждае от помощ от САЩ

Европейските лидери, наблюдавайки ключови пропуски в отбранителните способности на своите страни, все още се надяват, че Доналд Тръмп ще изпълни обещанието си да даде на Украйна конкретни гаранции за сигурност, дори когато договарянето на мирно споразумение изглежда все по-малко вероятно, пише Блумбърг.

Европа има критичен недостиг в сферата на космическото разузнаване и наблюдение, както и при интегрираната противовъздушна и противоракетна отбрана – основните области, които водената от Обединеното кралство и Франция коалиция от желаещи страни се надява, че ще бъдат покрити от американската помощ. Замяната на конвенционалните американски военни способности, разпределени в региона, би струвала на Европа 1 трилион долара, според доклад на Международния институт за стратегически изследвания, публикуван тази седмица.

САЩ осигуряват по-голямата част от наблюдението и разузнаването на НАТО, включително под формата сателити, което се оказа критично важно в отговор на нахлуването на Владимир Путин в Украйна. Замяната на този капацитет би струвала на Европа 4,8 милиарда долара, според доклада, озаглавен „Напредък и недостиг в европейската отбрана“. Европейски представители казват, че САЩ трябва да продължат да осигуряват този капацитет при постигане на мирно споразумение, за да могат украинските и европейските сили да бъдат предупреждавани за всяко руско нарушение.

„Това трябва да е част от сделката, защото... без очите си сляп“, каза Вероника Стромсикова, генерален директор по сигурността и многостранните отношения в Министерството на външните работи на Чехия, която представлява нацията на коалиционните срещи на ниво директор.

На Европа също така ѝ липсва местна интегрирана техника за противовъздушна и противоракетна отбрана с голям обсег, която може да сваля балистични ракети – мисия, изпълнявана почти изключително от произведени в САЩ системи Patriot. Тръмп позволява на Европа да купува системи Patriot за Украйна, а Германия е предоставила от собствените си запаси. Френско-италианският консорциум Eurosam произвежда SAMP/T, който също има някои възможности за противобалистични ракети.

Генералният секретар на НАТО Марк Рюте заяви в четвъртък в реч на срещата на върха по отбрана на Международния институт за стратегически изследвани (ISS) в Прага, че европейските съюзници трябва да увеличат броя на системите за противовъздушна и противоракетна отбрана пет пъти.

„Способностите за противовъздушна отбрана са абсолютно жизненоважни“, каза шведският министър на отбраната Пал Йонсон в кулоарите на конференцията.

Европа е направила значителни инвестиции през последните години, но предизвикателството сега е „да трансформира икономическото си влияние в бойна мощ“ чрез ускоряване на индустриалната база на континента, добави той.

Двадесет и шест от 35-те членове на т. нар. „Коалиция на желаещите“ заявиха, че ще допринесат за гаранциите за сигурността Украйна, било то под формата на войски, военно оборудване и обучение. Френският президент Еманюел Макрон заяви в четвъртък, че подкрепата на САЩ за мерките ще бъде финализирана през следващите дни.

Американския президент Доналд Тръмп наскоро посочи, че подкрепата на САЩ „вероятно“ може да дойде под формата на въздушна подкрепа, а украинският президент Володимир Зеленски каза, че е разговарял с американския лидер за „максимална защита на небето на Украйна“.

Малко държави обаче открито са обещали да допринесат с разполагане на войски на място в Украйна в случай на мирно споразумение, а САЩ вече изключиха подобен ход. От Вашингтон също така заявиха тази седмица, че ще съкратят финансирането на стойност стотици милиони долари за програми, които помагат за обучението и въоръжаването на армиите на европейските страни, граничещи с Русия.

Основният фокус на „Коалицията на желаещите“ е върху възстановяването на украинската армия, така че тя да се превърне в „стоманен таралеж“, способен да се защити, ако Русия нахлуе отново след прекратяване на огъня. Съюзническите държави потенциално ще обучават украински войници в Украйна и ще ѝ доставят военна техника, коментираха Стромсикова и Йонсон.

Путин многократно е заявявал, че няма да се съгласи с разполагането на западни войски в Украйна, като вчера заяви, че те ще бъдат „легитимна цел“ за Москва, ако се намират на територията на Украйна.

Рюте заяви от своя страна, че НАТО трябва да използва увеличените си разходи за отбрана за подобряване на космическите способности, както и за бронирани машини, танкове, артилерийски снаряди, дронове и кибероръжия.

„Парите сами по себе си не могат да осигурят сигурност, ние се нуждаем от способности: реална огнева мощ, тежки метали, както и нови технологии“, коментира той. „Това е, което нашата отбранителна индустрия в целия алианс трябва да осигури, по-бързо от всякога.“

Европейските лидери казват, че са нетърпеливи да наложат по-строги нови санкции на Русия - но дори тогава, те считат участието на САЩ за ключово, за да имат мерките истинска сила. Тръмп наложи тежки вторични санкции на Индия заради покупките на руски петрол, но досега не е санкционирал директно Русия.

„Трябва да окажем дипломатически натиск върху техните съюзи, трябва да наложим икономически санкции върху техните доставчици и вериги за доставки, да се опитаме да ограничим военното им производство, да се опитаме да ограничим доходите, които използват за захранване на тази война и за плащане на тази война“, каза началникът на Генералния щаб на Чехия Карел Река.

Междувременно руските сили се струпват край Покровск, държан от Украйна бастион в източната част на Донецка област, а европейските лидери се опасяват от подновена офанзива.

„Русия не показа готовност да се ангажира със сериозни преговори и напротив, засилва насилието и агресията си в Украйна, така че мисля, че перспективите за прекратяване на огъня или мирно споразумение изглеждат доста мрачни“, каза Йонсон. „Няма да има мир в Украйна, докато не се активизираме, не увеличим доставките на пакети за отбранителна подкрепа за Украйна и докато не увеличим санкциите срещу Русия. Това е пътят към мира: да увеличим натиска върху Путин.“

Но за да направи това, континентът трябва да разчита на Белия дом както за военна, така и за икономическа мощ, отбелязва отбелязва докладът на IISS.

Всъщност германският премиер Фридрих Мерц призна в петък, че Европа няма влиянието, за да принуди Русия да сложи край на войната.

„В момента не сме в състояние да окажем достатъчен натиск върху Путин, за да сложи край на тази война“, каза Мерц в интервю за YouTube канала на консервативната си партия. „Зависим от американската помощ“, добави той.