Античка Македониja против Eвропската униja

Президентът на САЩ Барак Обама е предложил на гръцкия премиер Георгиос Папандреу, който бе вчера във Вашингтон, вариант за решаване на спора за името на Македония. Това съобщиха македонски и гръцки медии. Предложението е държавата да се нарича Република Северна Македония, а езикът - северномакедонски. Името е отдавнашно предложение на Матю Нимиц, посредника за решаване на спора между Скопие и Атина. Македония обаче категорично го отхвърля. Спорът за името е основна пречка пред евроатлантическата интеграция на Македония, която пък е важна за инвестиционния климат на Балканите. През декември сп. "Мениджър" публикува анализ по темата. 

АНТИКВИЗАЦИЯ – това е нова дума в македонския език. Пардон, в третата форма на българския език, която се говори в Македония. Пардон, в БЮРМ – Бивша югославска република Македония.

Каква каша. Не може едно смислено изречение да се формулира, без в него да има два-три термина, които се оспорват я в Скопие, я в София, я в Атина. Управляващите в Скопие мразят думата антиквизация, защото опозицията и мнозина интелектуалци я употребяват, за да се подиграят на доктрината, че днешните македонци са преки наследници на древните македонци и на Александър Велики. Следователно имат

изконно право на името Македония поне от 2400 години. Атина оспорва правото на БЮРМ да се казва Македония, защото това е име на географска област, разположена на територията на най-малко три държави и не може само една да си го присвои. За Александър Велики да не говорим – той не е грък, но е от епохата на елинизма, на който днешните гърци се смятат за единствени наследници. Следователно всеки опит да бъде присвоен е посегателство срещу гръцката идентичност. Политици и учени в София пък редовно се гневят на твърдението, че има македонски език, макар че България първа призна новата държава с името Македония. Да, но въпросът с дипломатическото признаване на името на държавата е отделен от въпроса за името на езика, който се говори в тази държава, както вече 18 години обяснява бившият президент Желю Желев.

Цялата тази каша е неразбираема по света и даже в Европа. Но Балканите си пребивават в нея дори ако тя е

цената за просперитета им. А тя е – от решението на противоречията за името на Македония, за македонската нация и македонския език зависи дали страната ще получи дата, за да започне преговори за присъединяване към Европейския съюз. Ако няма напредък в 18-годишния спор между Скопие и Атина, Европейският съвет и този декември ще пропусне да отправи покана. Въпреки положителния доклад на Европейската комисия за напредъка на Македония е нужно да има съгласие на всичките 27 страни членки, за да започнат преговори. Пак поради същата причина Македония не е и в НАТО.

Странното е, че при тези обстоятелства властите в Скопие измислиха точно антиквизацията. Уж доказват пред света правото си на името Македония, но всъщност така намаляват възможностите за споразумение не само с гърците, а и вътре в страната.

За привърженик на доктрината, че днешните македонци са преки наследници на античните, се сочи премиерът Никола Груевски, а президентът Георге Иванов – за един от двигателите й. Тезата формулира шефът на Института за паметниците на културата Паско Кузман: като доказва своите антични корени, Македония защитава правото си да носи това име. Славянските корени не й го гарантират.

Според теориите на учени от Скопие македонската нация била една от най-древните в света, а македонската цивилизация – на повече от 7000 години. Те дешифрирали македонски писмени знаци от палеолита и така открили, че македонският бил

най-старият език в света и основа на всички останали езици. На Розетския камък* имало надписи на три езика – староегипетски, старогръцки и старомакедонски. Македонската държава възникнала около 640 г. преди Христа – античните македонски племена, които живеели по сегашните си земи от незапомнени времена, били обединени от Пердика Първи. През 4. век пр.Хр. Македония при Александър Велики се превърнала в световна империя – от река Морава до река Инд. След смъртта на пълководеца империята наистина се разпаднала, но държава с името Македония, обособена в географско, етническо и политическо отношение, продължила да съществува. Това се разбирало от многобройни източници, макар че гърците и римляните от ревност се стремели да заличат името Македония. Македонците били едни от първите християни – покръстил ги

лично апостол Павел. Към 4.-5. век от новата ера нахлули славянски племена, смесили се с античните македонци и образували племенни съюзи, независими от Византия и наричани Славо-Македония. Македонските братя Кирил и Методий издигнали солунския македонски говор в пръв славянски литературен език. От Македония тръгнало богомилството. Държавата на македонския цар Самуил не бивало да се смята за продължение на Първата българска държава – това царство било съвсем ново, различно по етнически народностен състав, а при управляващите липсвал тюркският елемент. Самият Самуил приел короната на македонски цар от папата. През 14. век и тези земи паднали под османското владичество въпреки борбата на легендарния македонски крал Марко. Но името продължило неофициално да съществува, а пътешественици свидетелствали, че споменът за древната македонска държава бил много силен. Затова през 19. век македонците се борели срещу турците за независима македонска държава. Братя Миладинови, Райко Жинзифов, Григор Пърличев пишели на македонски език и поставили началото на македонската национална литература и култура. След Руско-турската война и Берлинския конгрес останалите под османска власт македонци продължили борбата за независима държава Македония...

Та чак до 1991 г. Професори по история от престижни университети намират тези тълкувания за фриволни. Много от тях обаче са в учебниците по история, в публикации на държавни научни институти, в официалната македонска енциклопедия, която това лято бе издадена от Македонската академия на науките и изкуствата и предизвика скандал.  

Каквото и да мислят външните професори, в страната тече съревнование по антиквизация в две линии. Първата е кой колко доказателства ще намери, че Македония е майка на световната култура. Един историк твърди, че Венеция, Виена и всякакви други градове с подобни имена водели началото си от древномакедонското племе венети. Според друг норвежката столица Осло била кръстена на македонската принцеса Ословяна, внучка на македонския цар Самуил, в която се влюбил норвежки рицар по време на кръстоносните походи. 

Култът към Александър Велики пък води до неочаквани находки - археолози откриха в Македония гроба му, а дипломати поискаха Турция да върне в родината саркофага му, който се намира в археологическия музей в Истанбул.

Второто съревнование е кой колко антиквизация ще претвори в реалност. Летището в Скопие се нарича „Александър Велики”, част от магистралата към Гърция – също, стадионът е „Филип Македонски”. На централния столичен площад ще се издигне 22-метрова статуя на великия цар върху коня Буцефал. Върви инициатива всички селища в страната да нарекат поне две улици, площади, паркове и прочие обществени места на Александър и баща му Филип, като в добавка им издигнат паметници. Градчето с некрасивото име Пробищип ще бъди наречено Александрия. Близо до Скопие ще се строи нов град, който ще се казва Македония.    

Македонски интелектуалци и политици изтъкват, че светът се смее на напъните днешните македонци да се изкарат най-старата нация в света, преки потомци на Александър Велики и древна Македония. Антиквизацията подсилва гръцката теза, че името на държавата е не само посегателство върху историята, но и съдържа териториални претенции към гръцката област Македония. Основният ни коз не са някакви претенции за приемственост, а правото на македонците

сами да изберат името на държавата си, смята например бившият премиер Люпчо Георгиевски. 

Теориите за античния произход разделят македонското общество, защото дразнят албанците, които пък се броят на наследници на илирите. Като пренебрегват славянските си корени, адептите на антиквизирането подчертават, че християните са по-древни от другия етнос в държавата. Недоволстват и хората, които намират, че да се отрича общата история на българи и македонци е не само признак на комплексарщина, но и излишно усложняване на междусъседските отношения.

През ноември ЕС и ООН за пореден път припомниха на управляващите в Скопие и Атина, че трябва да намерят приемлив компромис. (Компромисите не са най-популярни на Балканите, но това е начинът, по който Европа се движи напред, каза леко иронично Карл Билд, външният министър на Швеция, която председателства в момента ЕС.) Повториха го от Брюксел, макар да не вярват, че преговорите за името, водени вече 18 години под егидата на ООН, може да завършат до датата на Европейския съвет през декември. Генералният секретар на ООН Бан Ки-Мун, който беше на посещение в Атина, изтъкна, че Матю Нимиц е готов отново да посредничи. Официално Скопие отговори, че очаква от Нимиц нови предложения за име.

Офертата „Северна Македония” не е приемлива, защото се оценява като посегателство върху историята на държавата. Притискани от опозицията да поемат отговорност, от управляващата партия ВМРО-ДПМНЕ повтарят тезата си, че не могат да поемат отговорност да променят конституционното име на страната и че въпросът трябва да се реши на всенароден референдум, дори това да струва забавяне на евроинтеграцията.

Между другото твърдението за промяна на конституционното име е доста пресилено, защото спорът с Гърция се отнася само до това как ще се нарича Македония в двустранните отношения и в международните организации. Сега тя е БЮРМ, така че по-лошо не може да стане. А над 100 държави са признали името Македония и си я наричат точно така. Всъщност като изключим

конспиративните теории за управляващите в Скопие, които нарочно бавели евроинтеграцията, защото били просръбски настроени и искали да държат страната в орбитата на Белград и Москва, основният проблем е, че присъединяването на Македония към ЕС ще бъде съпътствано с жертви, най-малката от които е прибавка в името. Точно както беше в България, където затварянето на блокове в АЕЦ „Козлодуй” съвсем не се оказа най-скъпият компромис. Наложен, апропо, също заради Гърция.

Е, да, на Балканите всички сме много древни, но най-голямо значение има кой къде е бил през последните 30-ина година.

* Розетският камък е намерен през 1799 г. при разкопките на древната крепост Ар-Рашид край Нил. Текстът върху него е от 196 г.пр.н.е.

Димитрана Александрова