Бунтът на украинците

Украйна ври и кипи: протестиращите в столицата Киев и в други градове настояват за оставката на правителството и на президента. Те искат да поемат по пътя към Европа, само че без Виктор Янукович, тъй като вече не вярват, че той ще поведе страната им в тази посока. Затова и протестите не секват. Същевременно президентът Янукович се държи така, сякаш в страната му не се случва нищо сериозно. Той продължава да спазва предварително планирата си програма.

"Мащабите на протестите в Украйна определено изненадаха политиците по цял свят", изтъква политологът Корнелиус Охман. "Това развитие изненада не само политиците от ЕС, то изненада всички, но най-вече самия украински президент", казва Охман.

Мария Давидчик от Германското дружество за външна политика на свой ред отбелязва, че както Киев, така и Москва и Брюксел са подценили ситуацията. "За украинското правителство източното партньорство с ЕС бе опция само докато то съответстваше на вътрешнополитическото развитие на Украйна. От друга страна Европейският съюз отправи множество сигнали към Киев, но не и конкретни стратегии или инструменти за решаване на реалните проблеми на страната и на народа", подчертава експертката.

Как би трябвало да реагира ЕС?

Повечето европейски политици са убедени, че сегашните протести са породени от гнева на украинците, който избухна покрай замразяването на споразумението за асоцииране и свободна търговия с ЕС. Известно е, че в случая Русия изигра важна роля. Все пак през последните месеци Кремъл оказа силен натиск над Киев. "Изявленията на Путин наляха масло в огъня, тъй като той се опита да окаже натиск спрямо Украйна. А украинците вече не искат да търпят подобно отношение", казва политологът Корнелиус Охман.

Сега Европейският съюз би трябвало да отдели повече внимание на Украйна. Полша и Германия го правят, но други държави като Италия, Гърция или Испания проявяват съвсем ограничен интерес към Киев. Корнелиус Охман смята, че именно провалът на споразумението с ЕС е искрата, породила протестите. "Гражданското общество в Украйна е много по-напреднало, отколкото се предполага. На хората вече им е писнало от начина на управление на Янукович и сега те използват възможността да изразят своето недоволство".

Според Мария Давидчик в бъдеще ЕС не бива да се концентрира само върху елитите в страната, а трябва да се обърне и към обикновените украинци и техните проблеми. "Сътрудничеството с ЕС предлага дългосрочни перспективи, с които хората трябва да бъдат запознати", казва експертката.

Възможностите пред Украйна са две

"Възможностите пред Украйна оттук нататък са две", смята киевският политолог Олексий Харан. Той посочва: "Или правителството ще преговаря и ще направи отстъпки пред опозицията по въпроса за сближаването с ЕС, или президентът Янукович ще разпореди насилственото прекратяване на протестите. При втория случай обаче Украйна ще влезе в международна изолация и ще попадне изцяло под влиянието на Русия", прогнозира Харан.

Впрочем, преди броени дни президентът Янукович изтъкна, че щял да направи всичко възможно, за да задвижи сближаването на Украйна с ЕС. И премиерът Микола Азаров увери, че решението за замразяване на споразумението с ЕС не означава край на европейската интеграция на Украйна. "Взехме си просто пауза, след която ще подпишем споразумението", каза той. Демонстрантите обаче нямат доверие в думите на управляващите. Нито пък опозицията.